Жителите на плевенското село Долни Вит си създадоха сами Етнографски музей
„Идеята възникна по време на ковид пандемията. Тогава заради наложените ограничителни мерки нашата дейност бе спряла, нямаше какво да се прави и реших, че можем да създадем такъв музей, който да показва културата и бита на селото ни“, разказа пред БТА секретарят на читалището Галя Иванова.
Музеят е разположен в сградата в центъра на селото, в която се помещават читалището и кметството.
След като решихме да направим такава сбирка, тръгнахме от къща на къща, за да проучим кой какво може да ни даде. В началото хората бяха малко недоверчиви, но след като няколко семейства се отзоваха, и други започнаха сами да ни предлагат различни вещи, разказа Галя.
Част от експонатите тя открива в къщи, продадени от наследници, които новите собственици искат да изчистят от старите вещи.
Така постепенно започва да се оформя и етнографският музей на село Долни Вит. Различни кътове в него пренасят посетителите години назад във времето. Представен е т. нар. оджак – всекидневната стая с огнището и с веригата за закачения котел на нея, ниската масичка с малките столчета, посудата, постелките на пода, съдовете за приготвяне на храна и т.н.
В музея посетителите могат да видят различни видове рогозки, дървена вила, рало, кошове за пренасяне на земеделската продукция, сечива, кука за вадене на ледени блокчета от замръзналата река Дунав през зимата. С тези ледени блокчета е правен нещо като фризер в подземието на училището. Там те са се нареждали и така се е съхранявало месо и риба през зимните месеци, обясни Иванова.
Най-трудният за сглобяване експонат в музея се оказва станът, който в Долни Вит се е наричал дузен. Той е показан, за да може днешното поколение деца и младежи да видят на живо и да придобият по-ясна представа за това как се е използвал станът и колко умения и усилия са влагали жените, за да работят на него и да създават уникални черги и килими.
Акцент в музейната сбирка са народните носии, характерни за власите в село Долни Вит. Това са изключително красиви мъжки и женски дрехи, изработвани, разбира се, изцяло на ръка и много тежки, подчерта Иванова.
Специален кът е посветен на закритото вече училище в селото. Поставен е стар чин, летописната книга, снимки, вещи от училищния живот.
Макар и разположен в малко село музеят има своите посетители. През летните месеци това са децата, дошли на гости на баба и дядо, наследници, които се връщат към спомените си в Долни Вит, както и случайни посетители, минаващи през населеното място по различни поводи и с любопитство надникват в музейната сбирка, за да се потопят в една отдавна изчезнала атмосфера от миналото на местното население.