От тази година отваряме нова глава в историята на Националните есенни изложби в Пловдив с организирането на конкурс за куратор, който ще даде възможност за разнообразяване и обогатяване на събитието с различни гледни точки, различни селекции, творби, имена и теми. Това каза пред БТА Пламен Панов, заместник-кмет „Култура, археология и туризъм“ на Община Пловдив. 
Всяка година на 1 септември дворът на Балабановата къща в Пловдив се изпълва от десетки художници, изкуствоведи, любители, колекционери и ценители на изкуството от цялата страна. И така вече 55 години, разказва той. По думите му Националните есенни изложби са  едно от най-старите традиционни събития в художествения живот, които устояват на времето.
„Удивително е как те съумяват да се адаптират към промените, но и да запазят своята вярна публика. Къщите, дворовете, калдъръмените улици, топлите септемврийски вечери и почти неземната атмосфера на Стария град допълват по уникален начин преживяването с изкуството, разказва зам-кметът. 
КОНКУРСЪТ
Пламен Панов посочва, че в конкурса за куратор на Националните есенни изложби в Пловдив могат да участват български юридически лица, вписани в Търговския регистър или Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, юридически лица, създадени със закон или с акт на държавен или общински орган и български пълнолетни физически лица, български пълнолетни физически лица, с доказан опит от минимум три години в сферата на визуалните изкуства и в реализирането на събития и изложби.  Необходимите документи за участие са на сайта на община Пловдив, уточнява той.
Срокът за кандидатстване е до 31 януари. След това постъпилите предложения ще се оценяват от експертна комисия, назначена със заповед на кмета на община Пловдив. Протоколът от работата на комисията се утвърждава от кмета на община Пловдив, след което в тридневен срок се обявяват резултатите от конкурса. След избора се сключват договори между община Пловдив и класирания на първо място куратор или кураторски екип, обяснява Панов. 
БЮДЖЕТ
Община Пловдив е предвидила 40 хиляди лева, гласувани като бюджет на събитието. Общината обезпечава средствата, необходими за покриване на административни разходи по проекта – командировъчни на екипа, счетоводни и юридически услуги и преки разходи по дейности, посочва той.
„Преките разходи са творчески хонорари на куратор или кураторски екип и участници, продукционни разходи за създаване на нови произведения, технически разходи за инсталиране и деинсталиране на произведенията и транспорт, хонорари на технически лица и пазители, наем на техника и организационни разходи по откриване на изложбите, разходи за пътни и хотелско настаняване на участниците и разбира се, каквото е нужно за визуална идентичност и рекламни материали“, отбелязва зам-кметът.
ФОКУС ВЪРХУ СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ИЗКУСТВОТО
По думите му целта на конкурса за куратор на Националните есенни изложби в Пловдив е да създаде разнообразен профил на това значимо събитие и на максимално прозрачен и демократичен принцип да се стимулира активното участие на специалисти в сферата на визуалните изкуства от цялата страна. „Важно е да се постави фокус върху съвременните тенденции в изкуството, представени в характерната и неповторима среда на архитектурно историческия резерват „Старинен Пловдив“, като така се продължи и развие традицията на този важен форум“, казва още Пламен Панов. 
Традиционно Община Пловдив в партньорство с Общински институт „Старинен Пловдив“ и Градска художествена галерия ще осигури дворни и интериорни пространства в Стария град. Става дума за Балабанова къща - двор, дълбока и сводеста зала и зали около макета, Къща Хиндлиян - дворно пространство, мааза и зали на верандата, Къща на Мексиканската графика - двор и зала сутерен. В зависимост от концепцията на конкретното издание, могат да се договорят, разбира се,  и други изложбени площи, ако е необходимо, уточнява той.
ИСТОРИЯТА НА ЕСЕННИТЕ ИЗЛОЖБИ В ПЛОВДИВ
„Историята на Есенните изложби е неотменно свързана с историята на Стария Пловдив и емблематичната личност на Атанас Кръстев, познат още като Начо Културата или кмета на Стария град. През 1967 г. той прави за първи път изложба с акварели на приятеля му Георги Божилов – Слона в двора на неговата къща на Небет тепе и това се приема за начало на инициативата, която от 1970 г. става ежегодно събитие. Пловдивската група, легендите, които витаят около нея за бохемския живот, за вечерите в кръчма „Пловдив“ и за смелостта на група живописци да изпъкнат като индивидуалисти и артисти във време, в което трябва да са по-скоро примирени и послушни до посредственост спечелва на Пловдив завинаги прозвището „град на художниците“ и славата на място със собствен дух и характер. Тази атмосфера, заложена още в първите години, в които възрожденските къщи по Трихълмието започват да се реставрират една по една, си остава съхранена и до днес“, разказва Панов.
Той припомня, че през 70-те години такъв вид камерни изложби не се организират често и участието в Пловдив е голямо изключение и престиж за художниците. В това първо десетилетие в есенните изложби свои творби показват Златю Бояджиев, Димитър Киров, Атанас Яранов, Иван Кирков, Енчо Пиронков, Дечко Узунов, Йоан Левиев, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Георги Баев, Георги Чапкънов, Емил Стойчев, Петър Дочев и други, чиито имена познаваме като най-известните български художници.
„След паметното начало на Начо Културата организацията на изложбите претърпява различни промени, но авторитетът им като значимо национално събитие нараства все повече. През 80-те години съорганизатор на форума е Съюзът на българските художници и те добиват повече вид на организирана и регламентирана проява. Въпреки това представянето на традиционни видове изкуство в тази необичайна среда винаги ги отличава от останалата част от художествената сцена дори и по време на зрелия социализъм. Възрожденските орнаменти, кобиличните извивки, алафрангите и кладенците наоколо не биха могли да се впишат в догматичните норми, независимо от времето“, разказва зам-кметът. 
Той посочва, че след това идва ново поколение млади тогава творци, които днес имат своята не само национална, но и международна известност като Недко Солаков, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Станислав Памукчиев, Божидар Бояджиев, Милко Божков и др.
„През следващото десетилетие с политическите промени в България Националните есенни изложби са едно от събитията, което успява бързо да се приспособи към новите изисквания и да се промени, за да отговори на процесите, които протичат не само в политическия, но и в културния живот. Изложбите започват да се организират на кураторски принцип и да представят и най-съвременните форми на изкуство. Куратори на различни издания на Националните есенни изложби от 90-те години насам са изкуствоведи и художници, които избират тема и специална свързваща нишка между художниците. Всеки от тях донася своя поглед в събитието и го променя според предпочитаните от него автори“, казва още Пламен Панов. 
Той отбелязва, че в историята на Националните есенни изложби в Пловдив като куратори са се записали Красимир Линков, Галина Лардева, Светла Москова, Моника Роменска, Борис Данаилов, Нина Амар, Пламена Димитрова-Рачева и Албена Спасова, Димитър Грозданов, Петър Змийчаров, Вихра Григорова, Сим и Краси Алексиеви.
„Най-новата история на пловдивския форум в последните дванадесет години се пише от Галина Лардева – изкуствовед, изследовател, критик и професор, която създаде една интересна серия от издания на есенните изложби, редувайки различни теми, свързани с проблемите на изкуството в нашето съвремие. Както в началото на своята история, така и сега, събитието продължава да съчетава представянето на пловдивски художници и такива от цялата страна. Проф. Лардева съумя да даде възможност и за дебют на талантливи нови имена на тази утвърдена с времето сцена“, разказва той.
КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН БЕЗ АНАЛОГ
По думите му Националните есенни изложби са ключово събитие в Календара на Пловдив. „За нас е важно те да продължат да бъдат уникален формат, който е без аналог в България. Казвал съм многократно, и смея да го твърдя и сега - Националните есенни изложби  са културен феномен на национално ниво, защото няма друга платформа, която по такъв уникален начин едновременно да представя най-добрите съвременни творци и същевременно да дава път на младите. Да е еднакво интересен и за специалистите, за студентите, за учениците, но и за хората, които са по-далеч от изкуството или пък имат своя първи досег с него“, казва Панов. 
През всяка от последните пет години, в които като заместник-кмет, съм имал удоволствието да откривам изложбите, с огромно уважение и признателност съм припомнял за хората, създали тази забележителна традиция, която се превърна в културен феномен, който гради история. И това е част от историята на нашия град, подчертава Пламен Панов.
Пламен Панов е заместник-кмет в Община Пловдив с ресор „Култура“. Преди това е работил в Министерството на културата, където е бил и. д. началник на отдел „Европейски програми и проекти“. От 2016 до 2018 г. работи като главен експерт „Бизнес развитие и международно сътрудничество“ в отдел „Развитие и международно сътрудничество“ в Община Пловдив. Висшето си образование със степен магистър по европеистика Пламен Панов защитава в King’s College London. Бакалавър е по международни отношения с почести, валидиран от Уелски Университет, Уелс Американски Колеж в Солун. Говори английски и гръцки език.