„Трудно ми е да опиша с думи това, което изпитах, когато прекрачих прага на къщата, в която Младен Киселов е живял като дете. Тази къща беше първото, което посетих в Русе“. Това признава младата естонска театроведка Трийн Трууверт, която преди дни дойде в родния град на големия театрален режисьор Младен Киселов.
Трийн Трууверт има бакалавърска степен по театрознание от университета в естонския град Тарту - Тартуския университет е едно от най-старите учебни заведения в Европа, създаден е от шведския крал Густав Адолф през 1632 година. Гледала е всички постановки на Младен Киселов в Естония, наблюдавала го е в процеса на работа върху представленията, познавала се е лично с него. Когато Киселов внезапно почина в началото на ноември миналата година, шокът за нея е също толкова силен, както и за приятелите и колегите на режисьора в България, в САЩ, в Естония, в Русия - навсякъде, където го познават и ценят високо изкуството, което прави. Две седмици след това
Трийн решава, че ще напише книга за родения в Русе Младен Киселов
И се заема с работата.
Когато той почина, имах чувството, че усещам неговото присъствие - постоянно, казва младата жена. Има много неща, които не просто харесвах у него, а неща, които са важни и определящи за един творец и за един много широко скроен човек, продължава тя. Тези неща тя иска да разкаже на хората, които са го познавали в по-малка степен. Защото паметта за него и за това, което правеше, трябва да остане - това е важно, обяснява естонката. Убедена е, че неговите режисьорски похвати и маниерът му на работа ще бъдат потребни като опит и като отправна точка за много сегашни и бъдещи режисьори, а впечатленията от тази изключително енергична личност с невероятно обаяние смята, че ще представят не само човека с богата душевност Младен Киселов, но и мозайката на една цяла епоха, в която място имат различни елементи на пъзела - срещите му с различни хора в различни държави и дори континенти, които ще направи възможно докосването до една цяла артистична вселена.
Младен Киселов е роден на 11 юни 1943 година в Русе. Завършва театрална режисура не при кого да е, а при именития руски творец Анатолий Ефрос в ГИТИС /московския държавен институт за театрално изкуство, днес Руски университет за театрално изкуство/. Неговият баща Илия Киселов е бил драматург и директор на русенския театър, майка му Мария е била помощник-режисьор в Операта. Още от дете Младен познава известните наши артисти и режисьори Николай Бинев, Домна Ганева, Любомир Шарланджиев, Невена Коканова, Вили Цанков, Леон Даниел и други, които са гостували неведнъж в дома на Киселови. И не е изненада, че той поема пътя на театралния творец -
за това са „виновни“ и генът, и първите седем години
а и следващите. Преди време в едно интервю Младен Киселов споделя един от спомените си, които са се запечатали в съзнанието му - представлението в Русе на Леон Даниел „Неспокойни нощи“ по пиеса на Борис Илиев. В нея се разказва за мъките на един селянин, върху когото се стоварва юмрукът на насилствената колективизация. Тази нечувано смела пиеса за края на 50-те години на миналия век директорът на Русенския театър приема да бъде поставена на своя отговорност и последствията не закъсняват. С решение на Окръжния комитет на БКП и тогавашния Комитет за наука, изкуство и култура директорът е уволнен и заставен да напусне Русе. Въпреки натиска Илия Киселов отказва да се разкае, каквото и да му струва това. По-късно, когато по покана на директора на театъра в Толбухин /днешния Добрич/ става драматург на тамошната трупа, семейството се преселва в добруджанския град. Но в резултат на преживените неприятности Илия се разболява и скоро умира едва 46-годишен.
„Баща ми и Леон ми дадоха първия в живота паметен урок по лично достойнство и правене на социално остър театър. Оттогава знам - не е ли остро едно представление и не се ли занимава с достойнството на човека - някак си не го имам за съвсем истински театър“, казва Киселов в интервюто от 2004 г. След казармата през 1963 г. Киселов кандидатства във ВИТИЗ и е приет в класа на режисьора Стефан Сърчаджиев. Година по-късно е обявен конкурс за ГИТИС, Младен Киселов го спечелва и заминава за Москва, където в онези години се прави силен театър, а много често театралните спектакли се превръщат в политически събития.
След дипломирането /дипломната си постановка прави на сцената на русенския театър, по това време в салона на Операта/ Киселов работи последователно в Кърджали и Бургас, а след това е поканен за режисьор на Младежкия театър в София, като заедно с това е гост-режисьор в театрите „София“ и „Сълза и смях“. Прави няколко хита, между които „Сако от велур“ на Станислав Стратиев в Сатирата. От 1983 г. седем години е режисьор на Народния театър „Иван Вазов“, където сред много постановки прави и паметния „Дон Жуан“, „Сън“ на Иван Радоев и отваря широко вратата за драматургията на Йордан Радичков с „Опит за летене“ и „Образ и подобие“.
А през 1990 година заминава за Съединените щати
където го канят да живее, да работи и да преподава. В „Йейл“ и в много други театри той е познат и ценен като талантлив режисьор. Театралната критика в Лос Анжелис, Ню Хейвън, Питсбърг, Вашингтон и др. обаче е силно впечатлена от оригиналния режисьорски прочит на българина както на класически, така и на съвременни пиеси, а неговите студенти - и в Америка, и в България, са очаровани от него. Чете лекции в Йейлския университет, Ню Хейвън, Кънектикът, преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг. Сред студентите му са дъщерята на Ричард Бъртън Кейт, Джон Тортуро, Патрик Уилсън, Стефани Палмър. В една от неговите постановки на „Хамлет“ в Ню Хейъвън в ролята на Гертруда влиза друга русенка - също покойната вече Мариана Димитрова, която е негова студентка от ВИТИЗ. Поставяйки и преподавайки в Щатите, професор Киселов често пътува и в Европа, като при всяка възможност се връща и в България. Участва с постановки в изданията на Театъра на нациите в Амстердам, Варшава, София, в международни театрални фестивали в Белград, Берлин и др.
Преди три години обаче
една приказна история го отвежда в ... Естония
Още като студент в Москва той среща голямата си любов - Енекен Аксел. Съдбата ги разделя, но ето че случаят отново намира начин да кръстоса житейските им пътеки. Младен Киселов вече е режисьор със световна известност, а Енекен е една от популярните талантливи естонски актриси. Според собствените му признания, мисълта, която води през живота режисьора, е „Обичам - значи живея!“. Затова след като се среща отново с Енекен и часове наред разговарят, двамата разбират, че всеки от тях най-после е срещнал своето пристанище. От предишните си два брака Младен Киселов вече има двама сина /от латвийката Руте - също състудентка от Москва/ - Иво и Мартин, а от изящната сомалийка, лекарка - дъщерята Мария.
Последните три години от живота си Киселов живее в Талин. Там се превръща в истинска театрална легенда. Именно тази легенда сега води Трийн Трууверт в Русе и България.
Когато реших да събера в книга това, което беше Младен, вече знаех, че непременно трябва да дойда в България, казва Трийн. Не съм мистичка, но не мога да не призная, че
когато пристигнах в Русе, почувствах се така, сякаш съм се върнала у дома след дълго пътуване
продължава младата жена. В България, а и въобще в Източна Европа, тя идва за първи път и впечатленията й са много ярки. Хората тук са много по-дружелюбни, много по-отворени и открити, атмосферата не е толкова напрегната, както, да речем, в Америка, признава изкуствоведката. Но все пак, макар и за кратко, е доловила, че „тук като че ли много от хората очакват нещата да се случат от само себе си, без самите те да правят нещо“.
Първите й срещи с приятели и колеги на Младен Киселов, са били във Варна. Там разговаряла с Атанас Атанасов /с него Киселов съвместно е правил „Есенна соната“ на Бергман/ и с Маргарита Младенова, която е правила заедно с Киселов „Кабаре „Парнас“. Русенските разговори са били с драматурга на театъра Крум Гергицов и с актьорите Минко Минков и Георги Стефанов.
„Минко Минков ми разказа много неща от миналото, разказа за родителите на Младен - работил е с Илия Киселов, и двамата споделиха впечатления от първата постановка на Младен на русенска сцена. Бях изненадана, че помнят тази постановка, която се е състояла преди близо 45 години - но пък беше толкова приятно да слушам разказа на двамата ветерани за първите професионални стъпка на Киселов. За мен е толкова ценно да разбера подробности за това какъв е бил Младен като дете, като юноша, как е изглеждало началото на режисьорската му дейност. От всеки разговор научавам по нещо. В много случаи отначало хората казват леко притеснено: „Едва ли  ще мога да ви бъда полезен - надали това, което аз помня, ще ви свърши работа...“. А после се оказва, че
всички ми разказват безценни неща
- от тях постепенно сглобявам пъзела“, казва Трийн Трууверт.
Интересното в тази работа, с която съм се заловила, е, че никога не мога да бъда сигурна кой с какво ще ми помогне, добавя младата естонка. За нея всеки детайл, всеки щрих е важен и стойностен. След Русе тя отпътува за София, за да се срещне със синовете на Киселов и със сестра му, д-р Ангелина Киселова, с колеги и приятели. Вече е била в Съединените щати, предстои й още поне едно пътуване дотам. След това ще отиде и в Москва, за да се срещне с бивши състуденти на Младен Киселов. Едва след като проведе всички планирани срещи, тя ще пристъпи към обработка на разговорите и на собственитие си записки и бележки, които е водила приживе на големия режисьор. Структурата на книгата ще бъде като пиеса, разкрива Трийн - в нея ще бъдат включени и реплики на Младен Киселов, негови размисли, които ще направят атмосферата на бъдещото издание по-жива и автентична. Той беше толкова енергичен, отворен и дружелюбен - за нас в Естония това е малко изненадващо, но едно от най-ценните му човешки качества беше това, че умееше да изслушва другия, казва Трийн. Работното заглавие на книгата е „В търсене на Младен Киселов“. Самата работа по книгата е едно пътуване, едно своеобразно приключение, в което се опитвам да уловя нещо, което се променя постоянно - а така ми се иска да го запазя, казва естонката.