Първа награда в раздел журналистика в националния конкурс „Стоян Михайловски“

Животът е борба. Често забравяме този факт. Състезаваме се за вниманието на околните, за благоразположението на човек от другия пол, за работно място. Или просто така - играем компютърна игра или футбол, за да се почувстваме значими след постигнатия добър резултат. Състезават се организации, корпорации и идеи. Някои губят, други побеждават. Но дори и победили, не сме застраховани от бъдещи провали. Невинаги оценяваме, че мястото и времето на нашето съществуване са невероятно благоприятни. Вече близо век родината ни не е водила войни, не е имало големи размирици и метежи. Бавно, със сериозна съпротива България се променя и заприличва на развитите страни. И чуваме вече, че след двадесет или тридесет години, ще достигнем средните показатели на страните в Европа и всичко ще ни е наред.
Не, това не е така! Самият Европейски съюз признава, че губи битката за лидерство в икономиката и технологиите. Най-умните му хора отиват зад океана. Азия и Америка все повече изтласкват европейските стоки. Загледана в имагинерните права на половете, Зелена сделка, разпределяне на субсидии, Европа не разбира защо трябва да се стресне. Нали още е от най-богатите части от света. Нали все още стотици хиляди идват с желание да се заселят тук. И новият-стар председател на еврокомисията трябваше да призове: „Имаме сериозни проблеми, нужни са нови решения, трябва да се положат нови усилия, дори и само да запазим сегашното си положение. Трябват ни хора с креативно мислене и въображение, работохолици и визионери, моля намерете ми такива хора...“. Не, тя беше загрижена за баланса на половете в новия ръководен орган на Евросъюза. Самодоволството и самоуспокоението действат бавно на ниво съюз или държава - просто това са много големи системи с огромна инерция. Но в бизнеса или обществените организации действието му е много по-бързо. Всички сме били свидетели как фирма или корпорация може да рухне за години или месеци, защото тези, които трябва да гледат напред и да виждат възможностите и опасностите, просто спят доволни от себе си. Дали да споменем различните фирми за фотографска техника, които решиха, че няма нужда да се разработват цифрови фотоапарати? Или тези новинари, които смятаха, че няма нужда да развиват сайт, че хората вечно ще четат хартиени вестници? Или собствениците на вериги от видеотеки, които проспаха разпространението на филми по интернет и инвестираха огромни пари в умиращ бизнес?
И днес има такива организации и фирми. Идете в „Български пощи“ и помолете да платите някаква услуга с карта. Няма пощенски клон в България, където можете да го направите! Но в почти всеки от тях може да се снима ретро филм. Бланки, картички, талончета за триене, пенсионерски вестници и мизерия. Вижте и служителите - унили и безцветни. Хора, вие имате пощенски клон в почти всяко по-голямо село. Имате имоти в центъра на всеки по-голям град. Имате възможност да вземете голяма част от пратките на онлайн магазините. Все още сте марка и символ. Но не, служителите ви стоят в олющените захабени пощенски клонове и чакат. Ако бях директор на пощите, щях да наредя до два месеца всеки пощенски клон да се освежи - да се замажат и боядисат с топъл цвят изкъртените стени, да се смени балатумът по масите и просто ДА СЕ ПОДРЕДИ! Ще въведа работно облекло като в някоя банка. Ще ухажвам големите интернет търговци. И вярвам, че служителките ще станат по-приветливи, по-усмихнати и щастливи. Защото всеки такъв застой, блокаж, износване и нищослучване, прави хората нещастни.
Имате фирма, засега върви добре, ходите по два пъти в годината някъде далече и на юг. Имате жилище, огромна кола, нещо заделено, сгради, машини и тридесет служители. Но сте се самоуспокоил, не следите пазара, не следите новостите, купувате неподходящи машини, пробутват ви калпави суровини, с които произвеждате грозна, труднопродаваема стока. И приходите намаляват, а заемите, заплатите, токът, данъците си вървят. И скоро се запознавате със съдия-изпълнител. Ще е чудесно, ако след като всичко приключи имате къде да живеете, докато не карате такси. Всеки от нас е чувал такива житейски истории, често лично познаваме поне един такъв човек. Но какво да кажем за неговите служители, които изведнъж остават без работа и средства за съществуване. А много от тях имат ипотека, болен близък, заем или студент в друг град. Ето как самодоволството на един човек може да разруши много човешки животи. Лекарят, който не чете и не се дообразова, адвокатът, който не следи съдебните казуси, експертът, който предлага неадекватни решения, са в състояние да съсипят хората, които са им се доверили.
Самодоволният служител, който не се самообучава, не се стреми да научи нови умения, рано или късно се сблъсква с това, че става излишен или даже вреден. „Ама аз не разбирам от компютри, как да работя с тази нова машина, върнете ми старата!“, „Цял живот съм заварявал детайлите, каква е тази странна мода да се лепят?“. Ако ти не искаш да се промениш, може и да е проблем за работодателя ти, но някъде в Мароко или в Молдова някой чака възможност да започне да върши тази работа. Той е свикнал да живее по-бедно от теб, не е толкова образован, но със сигурност е много по-амбициозен и ще даде всичко от себе си, за да се изкачи малко по-нагоре. Ще работи и 10 часа на ден, но ще е щастлив, че може да сложи нещо на масата и че детето му ще може да се образова. Неща, които в България са даденост. А ти ще отидеш да работиш като охрана за минимална заплата. Самодоволният човек губи връзка с околния свят, игнорира обстоятелствата и предизвикателствата, сляп е за възможностите. Въпрос на време е да се спъне, да се блъсне в нещо непредвидено и ще е добре, ако се стресне и се събуди. Може и да си остане така заспал, да обвини обстоятелствата, американците, Путин, спекулантите или Бог.
И нека кажем нещо за накрая:
Не заспивайте, не се възгордявайте. Нормално е да изпитвате гордост и радост от постиженията си. Чудесно е, че сте уважаван специалист, успешен бизнесмен, прекрасен родител. Но знайте - винаги можете повече, а мистър Мърфи няма почивен ден. Животът е низ от промени. Следете ги, бъдете на гребена на вълната, не допускайте да се заплеснете и да потънете. Не се затваряйте в самодоволство. Учете, експериментирайте, радвайте се на новите си успехи.
Не спирайте да мечтаете. Голям сте колкото мечтите си. И ако сте ги постигнали - погледнете към нови, по-високи цели.

Йордан ДОНЕВСКИ
9 клас, СУ „Христо Ботев“-Русе