Политическите технолози на авторитаризма лепят всякакви етикети на масовите недоволства в различни страни. Идеята е взета от Оранжевата революция в Украйна преди 20 години, когато избухват масови демонстрации срещу корупцията, рефлексите от съветско време в поведението на тогавашния президент Янукович и изборните измами в полза на властта. След това, през 2010 година, идва Арабската пролет, която минава като вълна през Северна Африка и част от държавите в Близкия изток. И почти ведната обществените катаклизми заради бедност, корупция и нежелание да се живее по този начин бяха наречени от говорителите на фалшивата фасадна демокрация „цветни революции“ със задължителното обяснение, че са предизвикани отвън, че са дело на Запада и най-вече на Америка. Защо? Вероятно защото Западът е накарал елитите да крадат и мамят народите си? Не - заради страх това да не се случи в страните на президентите с пожизнени мандати, които само се препотвърждават през няколко години чрез формални избори.
Идеята народното недоволство да се квалифицира като нещо фалшиво, вероятно идва като реакция за противодействие на нещо невиждано, започнало точно преди 35 години - на 23 август 1989 година. 
Това е Пеещата революция, която става символ на борбата за независимост на анексираните от СССР Балтийски републики Литва, Латвия и Естония през Втората световна война.
Нейната кулминация е  
Балтийският път
Това е мирна демонстрация, проведена в Прибалтийските републики на 23 август 1989 г., част от Пеещата революция.
Тогава между 1,5 и 2 милиона жители на Естония, Латвия и Литва (при обща численост на населенията им около 7 милиона) образуват жива верига, дълга около 600 километра и обхващаща трите съюзни републики, като минава през съответните им столици: Талин, Рига и Вилнюс. Вместо да скандират, хората пеят. Пеят песни, които до момента са били строго забранени. Забранени, но не забравени. Някои от милионите демонстранти пеят през сълзи, други с усмивка, трети с плам, но всички с надежда.
Мероприятието е проведено на 50-годишнината от подписването на пакта Рибентроп-Молотов между Нацистка Германия и Съветския съюз. Секретните протоколи на пакта разделят Европа на сфери на влияние. Целта е привличането на вниманието на света върху историческите събития, довели до анексирането на Балтийските републики от СССР, както и върху желанието на Балтийските републики да придобият независимост от СССР. 
Събитието също така илюстрира чувството на солидарност между трите държави в борбата срещу незаконната съветска окупация. Организиран от Народния фронт на Естония, Народния фронт на Латвия и литовската Саюдис, протестът поставя въпроса за Балтийската независимост не толкова като политически проблем, а като морален такъв. Правителството на СССР отговаря с крайна реторика и не прави нищо съществено за стоплянето на отношенията между Съветския съюз и Балтийските републики. 6 месеца след демонстрацията, Литва става първата република, която излиза от състава на СССР и обявява независимост.
Значение на песните
В СССР пеенето на национално значими песни (като например химните на прибалтийските републики) е строго забранено от властите. Хората биват заплашвани с тежки санкции, които варират от отстраняването от работа до заточение в Сибир.
По време на Перестройката
в периода 1988-1992 се пеят подобни песни на национални събрания и мирни демонстрации. Стотици хиляди хора се събират на обществени места и стадиони, за да изразят своите усилия за информираност и своето мнение за съветската окупация и анексия. По време на подобни сбирки се пеят традиционните народни песни, наречени Дайнаи, които емоционално обединяват народа и показват близките връзки, корени и минало на културите на народите в Прибалтика.
И сега народните песни се пеят на сцените в големите градове в Прибалтика на важни паметни дни, но естествено съпроводени от модерното разбиране, тоест от известни рок банди. Те се разпространяват и на CD и DVD носители.
В Естония и до днес продължава да съществува финландското радио YLE, чиито радио- и телевизионни програми успяват да бъдат долавяни и в Естония и в които всеки ден се изпълнявал националния финландски химн от Фредерик Пациус за край на програмите. Мелодията на финландския химн е същата като тази на естонския.
По време на Пеещата революция тази песен започва отново често да се пее в Естония. На демонстрация на талинския песенен фестивал през 1988 г. повече от 300 хиляди естонци за пръв път отново се осмеляват свободно да запеят забранения си химн.
След като страната получава своята независимост, тази песен отново се превръща в официален национален химн.
След падането на комунистическите режими в Източна Европа, 23 август става официален възпоменателен ден в Балтийските държави и в Европейския съюз. Познат е като Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма.
През януари 2018 година сегашният премиер на Полша, а тогава председател на Европейския съвет, произнася в естонската столица Талин една от най-прочувствените си речи при откриването на естонското председателство на Европейския съюз.
Ето какво каза Туск на естонците, на балтийците, на Европа и на света:
„Беше есента на 1980. Революцията на „Солидарност“ беше току-що започнала в Полша. Помня го като днес, когато на един от многобройните митинги някой прочете наелектризиращата новина: в Талин хората излезнаха по улиците.
„Това е началото на края на Съветската империя“, провикна се някой в прилив на свръхоптимизъм. Това беше първото ми запознанство с Естония. Дори не можете да си представите какво означаваше това за нас, поляците, че не сме сами.
Но 8 години по-късно наистина се влюбих в Естония по време Пеещата революция. Никога преди или след това не бях виждал толкова вълнуваща публична проява. Толкова мощно и мирно едновременно. Силата на солидарността, единството и свободата се съдържаха в образа, който ме просълзява и до днес. В онзи момент разбрах, че силата на хората, които се държат за ръце, е по голяма от силата на хората с оръжия в ръце. През живота си съм виждал много революции и масови бунтове, в някои от които съм участвал, но трябва да призная, че това беше ревлюцията, която съчетаваше трите измерения: етиката, естетиката и прагматизма. Вие постигнахте своето честно, красиво и ефективно.
Но вие не спряхте да ме удивявате и след това. От моята политическа гледна точка, свързана с иницитивата за реформи в Полша в началото на 90-те години, вие се превърнахте в пример за безпрецедентна смелост в променянето на икономическите и финансовите реалности. Бяхте амбициозни и изключително трудолюбиви.
Ето защо си оставате символ на успеха в трудния процес на раздялата с комунизма. Визионерската ви политика в бюджетната дисциплина, справянето с кризата от 2010 г. и приемането на общата европейска валута ви превърнаха в модел за подражание за региона и не само за него.
Това, което направи не по-малко впечатление в Европа наскоро, е вашата решимост и творческият ви подход в огромния проект по дигитализацията. Естония се превърна в образец за всички европейци в това отношение. И днес спокойно можем да ви определим като световен водач в АйТи революцията. Изкушаващо е да се запитаме: как е възможно толкова малко хора да постигнат толкова много?
Европейският съюз не означава само процедура и бюрокрация. Това е най-амбициозният политически проект в историята на Европа. И президентството, което току-що поемате, не е просто организационен въпрос, свързан с официални лица. Президентството означава да бъдете лидери в тези трудни, но изпълнени с надежда времена. С принесените от вас жертви и с трудолюбието си вие си изградихте авторитет и репутация, които предващават добър мандат под вашето водачество.
Когато мисля за Естония, мисля за Паул Керес и Арво Перт, Кармен Кас и Кели Силдару, символи на талант, мъдрост, красота и енергия. Нямам съмнения, че точно това ще отразява вашето председателство. И все по-добре разбирам защо пеете националния си химн с такава гордост:
„Mu isamaa, mu onn ja room,
Kui kaunis oled sa!“
(„Родино моя, моя радост и наслада,
колко си красива!“).
По материали от интернет