Мине не мине време и току виж през горещите летни дни се пръкне някое писание около тортата „Гараш“. Да не навлизам в подробности на тази русенска тема, нека по-умните я причисляват към фактологията или към русенската митологизация. Една папка от „тайните“ ми досиета е доста пълна и все набъбва. Искам само да поясня някои факти около автора на прословутото сладко изкушение, които или са премълчавани, или удобно изпускани. 
От 15 октомври 1890 г. до 15 декември 1892 г. заседават 276 депутата от избраното Шесто обикновено народно събрание.
Изборите за него са насрочени с Указ щ 302 от 14 юни 1890 г. на княз Фердинанд. При произвеждането им на 26 август с.г. те са спечелени с пълно мнозинство от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Редовните му сесии, т.е. заседания, каквото е първото, първоначално са в Търново, но откритата на 15 октомври 1891 г. втора сесия вече е в сградата на Народното събрание в София. Председател през цялото време е Панайот Славков, заместен само за два дни при закриването му от стария поборник Димитър Петков - на 14-15 декември 1892 г. Панайот Славков, също стар поборник, през 1893 г. е кмет на Търново, а в периода 1892-1893 е министър на правосъдието, а след това и министър на земеделието. Спирам се по-подробно на тези обяснения и отклонения, за да придобием по-пълна представа за функционирането тогава на Народното събрание.
Още с отпочване работата си това събрание сформира, образува, регламентира, всичките си помощни органи и постове, за да може да функционира правилно дейността му. Не е необходимо да се прави пълен анализ за тези органи. Истината за тях, както и за всичко казано и речено в залите на събранието е дословно стенографирано, записано, отпечатано, публикувано, а даже екземпляр от прословутите „Стенографски дневници“ конкретно за този парламент се пази и днес в хранилището на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе и може да се прочете.
На 8 декември (тогава все още не се чества студентския празник) 1890 г. от 14 до 18 часа продължава едно от най-дългите заседания на парламента, 31-ото, чийто дневен ред е изцяло посветен на изслушване и приемането на решения по постъпилите жалби, молби, пенсионни преписки. 
Комисия по прошенията - не е ли това една прекрасна стара дума, едно прекрасно старо определение, днес заместено от това обтекаемо Комисия по жалбите?! Веднага след утвърждаване правилността на произведените избори, още в 3-то си редовно заседание, в точка 3 от дневния ред е съставена такава комисия. Почти без дебати в нея са избрани 24 депутати - по един представител за всеки окръг, а за други заседания е предвидено да се избира такава по вътрешния правилник. Просто депутатските заплати са доста по-назад в дневния ред на събранието, а не както е днес. Един от депутатите, И. Титоров, настоява в една такава комисия да влязат 24 депутати, по един от всеки окръг на Княжеството, защото „...Комисията по разглеждание на прошенията ще има най-много работа, ... ще може тя да се раздели на няколко секции по 4-5 души... Има много прошения от миналите години, които стоят още неразгледани...“. За нейни членове за избрани депутатите Н. Стоименов, Величко Христов, Х. В. Холевич, Ил. Маджаров, Ив. Минчев, Самсаров, Пушкаров, Мика Гицов, К. Велев, Коста Динов, Д. Неделкович, Д. Смочевски, Ст. Симеонов, Н. Генов, Д. Стоянов, Д-р Чомаков, Кефалов, Кесим Зааде, Риза Ибишев, Н. Момчев, Каралеев, К. Попов, Гюзелев и Д. Кознички. Прави впечатление изборът на русенеца Стефан Симеонов.
Според доклада на депутата К. Попов от прошетарната комисия в 31-то заседание на VI-то Обикновено НС докладва прошението на Коста Гараш Швайцер, австро-унгарски поданик, живеещ в Русе още от 1886 г. Той има постоянно занятие хотелиерство и желае да придобие българско поданство. Мнението на комисията е подкрепено и с мнението на министъра на вътрешните работи, който по съвместителство заема и тази функция, Стефан Стамболов (от 30.08.1887 до 19.05.1894 г.)
    Стенографските дневници дават само тази информация, но и тя е предостатъчна, защото изяснява пълното име на Коста Гараш - Швайцер, както и че е в Русе от 1886 г. и че основното му занятие е хотелиерство. Никъде не се споменава, че занимава със сладкарство!
     И тази информация сякаш е недостатъчна, защото в един законосъобразен срок (указите, следващи утвърждаването на решения на Народното събрание трябва да са до 30 работни дни), а тук се касае за по-малко от един месец е последвана и от съответния законодателен акт. 
Указ щ 2 от 4 януари 1891 г. подписан от княз Фердинанд утвърждава за български поданик под щ 12 Коста Гараш Швайцер, като почти преповтаря подробностите от прошетарната комисия на Народното събрание. От 41 лица български поданици стават значителен брой руснаци, главно родени в Бесарабия, но и много жители на придунавските страни. Между тях е и бъдещия „кръстник“ на това произведение на сладкарското изкуство, за чийто произход може би никога няма да има съгласие и единомислие.