Днес името му е много популярно сред младите образовани хора. Но по-скоро като програма за международен обмен на студенти и преподаватели, отколкото като идеи и мисия. А говорим за един от най-видните мислители, философи, хуманисти, теолози и филолози от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. И за една от най-космополитните личности в световната история - той 
отказва да бъде определян по националност 
и смята за свой роден език латинския. Това е приключилият земния си път на днешния 12 юли 1536 година Еразъм Ротердамски.
Еразъм е незаконороден син на католически свещеник. Детството и ранната си младост прекарва в родния си Ротердам, след това в Девентер учи латински и старогръцки език. Постъпва в августински манастир, където през 1488 година е подстриган за монах, а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник. През 1495-1499 учи в теологическия факултет на Парижкия университет - тогава един от центровете на схоластиката. След това, през различни периоди от живота си живее и работи във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. 
Важен за живота му е престоят му в Лондон, където завръзва 
тесни приятелски отношения с Томас Мор 
и където през 1515 година получава титлата кралски съветник. Няколко години Еразъм е професор по старогръцки език в университета в Кембридж.
И в живота, и в творчеството си Еразъм е чужд на характерните за онази епоха крайности на протестантската Реформация и католическия фанатизъм. Приживе това му създава доста неприятности. Така например през 1521 година е принуден да избяга от Лувен, спасявайки се от гнева на лувенските католици. През 1528 година отново трябва да бяга, този път от Базел и от фанатизма на лутераните. 
В същото време Еразъм се радва на опеката на могъщи покровители, като английския крал Хенри VIII и испанския крал и император на Свещената римска империя Карл V, което му помага да избегне по-сериозни преследвания. 
Но не е само това, Еразъм не се стреми към мъченичество - във време, когато Ян Хус и Джироламо Савонарола са изгорени на кладата от католическата църква, а Мигел Сервет - от Жан Калвин; Томас Мюнцер е разкъсан с нажежени клещи, Томас Мор е обезглавен, Улрих Цвингли пребит с боздуган - 
вместо ореола на мъченик Еразъм предпочита да пътува от място на място и методично да работи
Еразъм Ротердамски е автор на многобройни съчинения в различни области -педагогика, теология, етика, филология, притчи, диалози, на прочутите „Adagia“ - сборник с цитати на антични автори и коментари към тях, на сатирични и полемични творби. Много важна част е епистоларното му творчество - за мнозина от неговите съвременници е било въпрос на чест да водят лична кореспонденция с него. Именно в писмата са разкрити и много от възгледите му. Трябва да се отбележи, че Еразъм доста гъвкаво борави със стила. Неговите научни съчинения са педантично точни и безпристрастни, сатирата му е остра и жлъчна, полемичните творби въпреки своята категоричност, имат доброжелателен тон.
Еразъм е 
един от малкото хора от своята епоха, познаващи в дълбочина старогръцкия език
Тези си познания той използва при тълкуването на Новия завет и творбите на Църковните отци, като работи с текстовете в оригинал - нещо, което са можели малцина негови съвременници. С името на Еразъм е свързана и приетото днес произношение на старогръцкия език, т.нар. Еразмово произношение. Инициира първото печатно издание на Новия завет на старогръцки през 1516 година. Осъществява нов латински и немски превод на библейските текстове, като внася редица поправки и посочва известните разночетения.
Преките теологични разработки на Еразъм са тясно свързани с филологическата му дейност. Ученият 
дава основата за критическото разбиране на библейските текстове, което е в основата на цялото съвременно библейско богословие
Той има и редица полемични творби и фрагменти от такива, в които се спира не само на определени теологични теми, но и на самата методология на богословието. Определен от Стефан Цвайг като „най-нефанатичният от всички хора“, Еразъм е еднакво чужд както на схоластиката, така и на новостите на протестантството, което обвинява в прекалена идейна революционност; както на католическия, така и на протестантския догматизъм от неговото време.
Трактатът „За свободната воля“ е остра критика срещу Мартин Лутер, неговите богословски възгледи и църковните реформи, породени от тях.
Основният недъг на света Еразъм вижда във всяка форма на нетърпимост към чуждите схващания и смята че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин. Привърженик е на „световния мир“, който единствен може да осигури нормални условия за творчество.
Смята се за родоначалник и идеен вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм.
„Възхвала на глупостта“
Това е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia-Moria (Глупостта), която превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе на Еразъм е преиздавана 40 пъти. Тонът на произведението е абсолютно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила) - Глупостта съвсем рационално привежда доказателства за своето величие от различни области на човешкия бит и познание. Всъщност Еразъм пародира именно глупостта и невежеството в тези сфери, като не се ограничава с еднозначна критика - на еднакво осмиване са подложени и установените порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското начало, индивидуализмът и колективният дух.
Еразъм живее в различни градове на Европа, но след 1513 предпочита Базел, където от 1523 година се установява трайно. Политически причини гопринуждават да се пресели във Фрайбург, ала няколко месеца преди смъртта си решава да се върне в родний си край и да се установи там. На път за Ротердам той се отбива в Базел, където стари приятели и почитатели го посрещат с радост и го отрупват с почести. Тук великият хуманист затваря завинаги очи на 12 юли 1536 година, след като завещава предварително цялото си имущество на бедните.
По материали от интернет

Срам - това е страхът на
честността пред позора

В наследството на Еразъм Ротердамски има калекция от безсмъртни афоризми. Ето някои от тях.
* В глупостта всички жени са еднакви.
* Вежливостта поражда и предизвиква вежливост.
* Дори в най-лошата орис има възможност за щастливи промени.
* Ако си създаваш нови приятелства, не забравяй за старите.
* Да имаш много приятели, означава че нямаш нито един.
* Нищо не може да затрудни човек с воля.
* Човешката глупост прави живота поносим.
* Безумието е източник на подвизите на всички герои.
* Щастието зависи от нашето мнение за предметите.
* Хората не се раждат, а се формират.
* На лудостта е предоставена привилегията да говори истината, без да оскърбява никого.
* Ласкателството е несъвместимо с верността.
* Срам - това е страхът на честността пред позора.
* Никой не може да обича друг, ако преди това не е обикнал себе си. Никой не може да мрази друг, ако преди това не е намразил себе си.
* Няма звяр толкова див, че да не отговори на ласката.
* Поразителна е мъдростта на природата, която при такова безкрайно разнообразие е успяла да балансира всичко.