Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмите са словосъчетания, в които отделните думи са загубили своето значение и целият израз означава нещо друго. Ето някои примери: падам на земята означава падам на пода; гоня вятъра (и гоня Михаля) – полагам напразни усилия да постигна нещо, върша нещо безсмислено; завирам си/завра си гагата (някъде) – меся се, намесвам се там, където не трябва, нито е желано, или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. Българският език има много богата фразеология. В предложената бележка ще представя кратки сведения за значението на някои често употребявани фразеологизми. 
Фразеологизмът на куковден или на куково лято означава никога и носи отсянка на ирония. Той е твърде стар: произходът му е свързан с Кукловден или Куклинден, т.е. с Деня на куклите (кукерите). Георги Раковски посочва, че този ден се е падал в понеделник, в началото на Великия пост, а според Димитър Маринов е съвпадал с Благовещение.
Съществувал е и още един Куклинден, който е бил на Връбница (Цветница). Според сведенията на Д. Маринов, с този ден с свързан обичаят кумичене. За този обичай трябва да е приготвен специален хляб, който се нарича кукла. Хлябът е омесен и опечен на Лазаровден. Момите, които ще се кумичат, отиват до реката, там изрязват част от куклите и пускат изрязаните залъци да плуват по течението. Кумица става онази мома, чийто залък е отплувал най-далеч. Акад. Иван Шишманов отбелязва, че в края на ХІХ в. нашият народ чувства Кукловден вече като Куковден, т.е. Ден на кукувицата. В македонските говори още през ХІХ в. се е употребявал фразеологизмът „на кукловден ке бидит“, т.е. никога, а в Северозападна България със същото значение се е използвал изразът „ще дойде на куковден“. Навярно от фразеологизма „на куковден“ води началото си фразеологизмът „на куково лято“, който също така означава никога.
Барабар Петко с мъжете. Фразеологизмът има ироничен смисъл и се употребява по отношение на човек, който се заема да извърши нещо непосилно. Пълната форма на фразеологизма е „барабар Петко с мъжете и отрепка му на пояса“ (вж. Ст. Младенов. Български тълковен речник с оглед към народните говори. Т. I (А – К). С., 1951, с. 106), но има и вариант „барабар Петко с мъжете, пачавра му за пояс“.
Този фразеологизъм води началото си от следния анекдот. Видял беднякът Петко, че се събират празнично облечени мъже, според тогавашния обичай с провесени на пояса дълги шарени ръченици (кърпи), и казал: „И аз ще отида с мъжете, нали и аз съм мъж!“ Той обаче нямал везана кърпа и провесил една дрипа на пояса си. Според друг вариант, Петко нямал и пояс за потурите си, та запасал една кърпа.
Българският народ не обича да се присмива на сиромасите. Преразказаният по-горе народен анекдот осмива не сиромашията на Петко, а това, че не си знае мястото, не може да прецени докъде стигат силите и възможностите му.
Заб. Обяснението на фразеологизма „барабар Петко с мъжете“ привеждам по Стефан Илчев. Из живота на думите. С., ДИ „народна просвета“, 1975, с. 105 – 106.

Иво БРАТАНОВ