Тетовският храм „Св.Параскева“ е специално място. Не само защото е строен още преди Освобождението през 1874 година по времето на султан Азис, българския екзарх Антим и митрополит Григорий, а автентичният надпис за това събитие още стои над вратата му. Не и заради оригиналните икони върху иконостаса, ценни образци на Тревненската школа, прекрасно запазени, въпреки че са рисувани още преди църквата да бъда съградена - през 1868 година.
Божият дом в русенското село крие една
духовна и родова връзка с новия български патриарх Неофит
Свещеник Валентин показва новата иконопис на стената вляво от входа. Първо е изображението на св.Симеон Стълпник. Зографът отец Добромир не е направил случайно този избор. Светецът е закрилник на един от дарителите - Симеон Димитров. Следва го изображението на св.Стефан, на чието име е кръстен брат му. Също дарител. Двамата са синове на Димитър Димитров, брата на патриарх Неофит, дългогодишния диригент на хора към катедралата „Александър Невски“, на камерния ансамбъл „Св.Йоан Кукузел“. Симеон живее в Португалия, Стефан - в София. Как са се сетили точно за църквата в Тетово? Причината не е в личното застъпничество на известния им чичо, по онова време митрополит на Русе.
„Виновни“ са две жени - цигуларката от Лисабонската опера Камелия и нейната майка Маринка, която е родом от Тетово. Камелия е съпруга на Симеон, а Маринка - негова тъща. 
Когато през 2009 година започва ремонт на „Св.Параскева“ и отец Валентин усилено търси дарители за изписването на стените, Маринка Брайнова първа се отзовава.
Как иначе, нали тъкмо нейните прадядо и дядо са били първите ктитори на тетовския храм! Дълбоко в душата си чувствах, че трябва да продължа християнското им дело, позвъних и на дъщеря си, а тя на драго сърце ме подкрепи и се включи. Като разбрал за какво става дума и зет ми Симеон пожелал да стане дарител, после се присъедини и брат му Стефан, разказва християнката с щедро сърце. Ентусиазмът й се оказал заразителен, получило се нещо като благотворителна щафета „Предай нататък“. А резултатът е почти цяла църковна стена с ликове на светци, закрилници на щедрата фамилия. Сред тях е и св.Мина, който е покровител на семейството. Да бъде изписан той, пожелали двете дами дарителки. Св.Ана е изобразена точно над вратата на църквата. Тя пък е покровителка на внучката Анна-Мария.
Дарителството има дълбоки корени в дома на Маринка
а и на нейните сватове. 70-годишната тетовчанка, която от дълги години живее в Русе, разказва, че предците й били хора будни и начетени. Давали средства за църквата и училището, били техни настоятели. Първо прадядо й Дечо, после дядо й Брайно. Пак той със свои средства вдигнал чешмата под школото, която и до днес се ползва.
Част от уникалните икони от иконостаса на „Св.Параскева“ също били купени с пари на предците й. Затова и техните имена са изписани върху светите изображения. Заслужавало си е, иконите са прекрасни и невероятно добре запазени. Отец Валентин обяснява, че те са от 1868 година, образци на Тревненската иконописна школа. Не са рисувани в селото, а са донесени отвън. Въпреки че са на 145 години и не са реставрирани, боите им не са се променили.
Госпожа Маринка смята, че жестът към църквата е задължение на всеки добър християнин и се тревожи, че днес духовността не е много на почит, че голяма част от хората предпочитат да се погрижат за физическите си нужди вместо за духовните. А тя от дете е възпитавана в християнските потребности и е научена и един лев да има, да не се стиска за благотворителност. Каквито родителите, такива и децата. И баща й Димитър не пропускал да прави добро на ползу роду. Когато през 1977 година голямото земетресение срутило училището, той помогнал за възстановяването му със свои средства. Ето сега тя и децата й продължават традицията, защото знаят, че човекът без храма е изгубен.
Сега госпожа Маринка е загрижена, че в тетовската църква има още какво да се иконописва, че оградата и вратата й са стари и занемарени и се нуждаят от подмяна. А пък в селото малко са тези като нея, за които дарителството е начин на мислене.
Нито фамилия Брайнови, нито другите роднини са богаташи,
въобще не е нужно да имаш много, за да си съпричастен
разсъждава с лека горчивина русенката.
Може би има пръст Божий във факта, че дъщеря й Камелия преди години като студентка в Консерваторията среща мъжа на живота си именно в лицето на племенника на днешния патриарх. Но това е друга история, която майката предпочита да не разказва от името на главните герои. Само отбелязва, че била много щастлива, когато дъщеря й започнала връзка с момче от такова семейство. Още преди брака им отношенията между сватовете станали много близки. Покрай тази връзка тя се сближава с духовника Неофит и в негово лице намира душеприказчик и голям приятел. А той много я уважава, не само като роднина, но най-вече като ревностна християнка. При последната си визита в Русе Негово светейшество я кани на обяд и двамата дълго беседват на четири очи. Не я забравя, когато на 1 март тази година навършва 70 години, и лично й се обажда, за да й честити.
Изпитах голямо вълнение, когато вървеше изборът на митрополит Неофит за патриарх, същото като когато дъщеря ми кандидатстваше в Консерваторията, спомня си Маринка.
Брайнова издава и една друга тайна - племенникът на Неофит Стефан се е ангажирал още да помага на църквата в Тетово и се е заел да намери още средства за нова ограда и порта.
А грижата за църквата „Св.Параскева“ си заслужава. Догодина ще се отбележат 140 години от построяването й.
От онези времена в храма се пази дървен знак, наподобяващ слънце, в средата на който е изобразена библейската сцена „Възнесение Христово“. Това е ценна реликва за нашия храм, по време на литийни шествия винаги я изнасяме заедно с хоругвите, обяснява отец Валентин.
Той показва и друга църковна ценност - сребърна кутийка, красиво инкрустирана, в която се пази
малка част от копринената бяла одежда на света Параскева / Петка Търновска
чието име носи тетовският храм. Вярва се, че свещеното парченце плат носи изцеление на силно вярващите. То, заедно с кутийката, е дар от румънския град Яш, където се съхраняват мощите на светицата, дълбоко почитана от всички християни на Балканите. До 1641 година тленните останки на св. Петка се съхранявали в Цариградската патриаршия, но според разказа на Никодим Светогорец заради тежко материално положение и дългове тогавашният патриарх Партений предал ценните мощи на влашкия княз Василй Лупу срещу голямо количество злато. Свещеният товар бил спуснат по стената на Фернер към морето, а оттам с кораб се озовал във Влашко и в град Яш.
Храмът „Св. Параскева“ не е известна туристическа атракция, но има история. В църковния двор са погребани и двама български опълченци - Илия Попрусчев и Пенчо Молдованов. Те не са тетовчани, но са участвали в боевете за Освобождението, а после са се заселили в селото, разказва отец Валентин.