По-високо, по-бързо, по-силно! Този олимпийски девиз важи в пълна сила за героинята на нашия разказ. Тя винаги е мечтала да лети. Е, не само полита, а и става истинска легенда на българското и европейско безмоторно летене. Това е Татяна Обретенова - почетен гражданин на Русе от 1987 година, днес експерт в Българския червен кръст, а преди години - ненадмината шампионка със златна визитка.
Спортът й е по-особен - летенето безшумно, без тягата на стотици конски сили във витлата или в турбините, а само с познаване на въздушните течения и брилянтна техника. Ето как става всичко. „Истински“ самолет закача с въже малък безмоторник, който си е оборудван с навигационна система и висотомер, скоростомер и джипиес, но
системата му за управление се състои всичко на всичко от един лост
за насочване на машината във всички посоки и от два педала - за завои наляво и надясно.
„Истинският“ самолет с моторното сърце набира скорост по пистата и след като стигне планираната височина, откача въжетата на „опашката“ си и се връща на земята. Така безмоторният самолет остава във висините като самотна птица, която трябва да продължи полета си с търсене на подходящи въздушни течения, които да я снижават и издигат в следване на набелязания маршрут.
Това е то истинското „дърво без корен“, както в по-стари времена са наричали авиацията. Да те побият тръпки, че трябва да си лоцман-пилот в апарат, който не можеш да командваш напълно, а можеш само да го насочваш. Но пък е неповторило адреналиново предизвикателство. Затова казват, че летенето е като наркотик - пристрастява и оставя белег за цял живот.
Майсторката на безмоторните полети Таня се ражда на едно от най-подходящите места за бъдещата си спортна кариера - в Щръклево, където в детството й
денят изгрява и си отива с моторния рев на самолети
Тези метални ята от славната някога щръклевска авиобаза впечатляват дотолкова бъдещата шампионка, че изборът й е предопределен още тогава - иска да лети и ще го направи, каквото и да й струва.
Първата малка жертва в преследване на мечтата е направена веднага след завършването на 8 клас - Таня решава да продължи учението си в Математическата гимназия на Казанлък. Доста е далеч от дома, но пък в града има аероклуб! Пристига и веднага се записва в него.
Вече е в 9 клас, когато прави първите си два парашутни скока. Такава е азбуката на щурма към небето. После следва обучение при инструктор. Той е на борда и при началните полети с безмоторните самолети. След натрупване на минималната норма с обучителни часове идва времето, когато трябва да полети сама. Тогава самолетът водач я оставя на височина 600-700 метра, после с увеличаването на опита се увеличава и височината.
Обикновено „мотористът“ си „реже опашката“ на 2000-3000 метра
Иначе световният рекорд за достигнат таван от безмоторен самолет са невероятните 11 000 метра!
По инструктаж Татяна прави за начало тренировъчни кръгове над летището, но с всеки изминал ден набира все нови и нови височини.
Дебютът й на състезание е през 1974 година в Стара Загора. Завършва последна, но това не приземява амбицията й, а напротив - дава й реактивна тяга. И резултатът е налице - още при следващото й участие, завоюва държавна шампионска титла! И така после
цели 9 пъти е номер едно на България
Хегемонията й е безспорна, пък и надпреварата в този спорт върви под знака на най-безпристрастния арбитър - джипиеса. Той не изпитва симпатии или антипатии, не влиза в договорки, не се поддава на натиск и не може да бъде подведен или заблуден в най-различните изпитания на безмоторното летене - преминаване по обозначен маршрут, постигане на най-висока скорост и т.н.
Визитката на русенската авиаторка блести от злато - става абсолютна европейска шампионка в Шумен, балканска в румънския град Яш, печели нова европейска титла в Унгария за дисциплината до цел и връщане. У нас няма равна на себе си. Статистиката й е забележителна - цели 3500 полета.
Личното й постижение за височина без кислороден апарат са гросмайсторските 4800 метра
Рекордът за непрекъснато летене е 11 часа и 45 минути и е постигнат в небето над Полша. Тогава радиостанцията й блокира, Таня губи връзка със земята и се приземява в една... картофена нива, но всичко се разминава благополучно.
При сходни обстоятелства е принудена да кацне в края на една изсечена гора до Омуртаг, на състезание в Русия пък не могат да я намерят цели два дни. Там внезапно настъпва много силен въздушен фронт. Разразява се буря, плющенето на дъжда и залповете на светкавиците се омесват в страховита заплаха. Изпитанието е съвсем неочаквано - желязно правило е безмоторното летене много внимателно да проучва метеорологичната прогноза, а преди полета тя дори не е намекнала, че може да има проблем. Таня успява да овладее полуделия си самолет и да го приземи успешно, но заради прекъсване на комуникацията с наземния контрол не може да съобщи къде е. Приключението никак не е безобидно, но за радост приключва с щастлив край, за да се превърне после в част от златните спомени.
Кога най-силно се усеща въздействието на адреналина?
При полет винаги изпитвам първо едно невероятно удоволствие от красивата гледка към земята и от задачата да водя самолета според набелязания план. Всичко е някак нереално - рееш се във въздуха, а около теб е тихо, само вятърът свисти. Дори си пея в такива моменти, но истинският адреналин не е в небето, а на земята. След стъпването на твърда почва всичко се преживява отново и отново, разказва Таня.
А страхът? Обикновеният човешки страх, че може да ти се случи нещо лошо?
Обажда се, признава лаконично майсторката на свободното реене в простора.
Да, този спорт далеч не е само ярко слънце, кристален въздух, романтика и влюбен взор към красивата природа. Случват се, за жалост, и инциденти, понякога и много тежки.
Цели 17 години Татяна Обретенова предава опита и куража си на курсисти в русенския аероклуб и
изпод крилото й са излетели поне 50-60 волни птици
Сега сърцето я боли заради пълната разсипия на 6-те клуба по военно-приложни спортове в Русе. Припомня с болка, че България е единствената бивша соцстрана, теглила черта на тези спортове.
Най-близкото сравнение е Румъния - до Букурещ има прекрасна база за безмоторно летене, просто една сбъдната мечта и там продължават да развиват този спорт, да трупат титли, авторитет и самочувствие. А румънците ги биехме под път и над пъти на всяко балканско първенство навремето, казва някогашната непобедима шампионка.
Последните й полети са отпреди година-две
с планери до Монтана, където ентусиасти са основали частен летателен клуб и успяват някак да поддържат живо мъждукащото огънче на безмоторното летене.
Иначе, като оставим настрани тази носталгия, Таня казва, че е щастлив човек - с работата си в БЧК, със спортната си кариера, със задружното си семейство. Държи да отбележи, че съпругът й Венелин Обретенов е „най-разбраният човек, който ми даде свободата да се задържа толкова дълго време в спорта“, с дъщерята Соня, зетя и двете им деца, със сина, който учи компютърна анимация в Англия. Всъщност и съпругът Венелин е сред търсачите на силни усещания - той е уважаван инструктор по ловна стрелба.
Заслужилият майстор на спорта Татаня Обретенова е носител на куп ордени. На практика има всичко, липсва й само едно - необятното синьо небе и усамотението в любимия безмоторен самолет, от който земята е най-прекрасната гледка на света.