Определяме приетата Търновска конституция като една от най-демократичните за времето си, взела за образец Белгийската конституция. Нашият първи основен закон прокламира редица права и свободи – на първо място свободата на личността, задължителното и безплатно основно образование, свободата на словото, правото на събирания и сдружавания, неприкосновеността на личната кореспонденция, всеобщото избирателно право за мъжете, навършили 21 години. Забранява се робството. Това заяви заместник-председателят на парламента Росица Кирова (ГЕРБ-СДС) при откриването на изложба, посветена на 145 години от приемането на Търновската конституция.
По думите ѝ всичко това е израз на демократичните нагласи на българите, постигнали свободата си след векове чуждо владичество. Кирова отбеляза, че либерали и консерватори са водени от мисълта и грижата за България. Постигнатото от нашите предшественици ни напомня за нашите отговорности и трябва да ни мотивира да търсим решения, свързани с предизвикателствата, пред които сме изправени, каза Кирова. 
В словото си заместник-председателят на парламента припомни думи на един от учредителите Петко Славейков, който е казал, че всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено от корена.
В словото си Кирова посочи, че Учредителното събрание е съставено от нотабили – духовни първенци на България. Тя припомни, че над 140 хиляди българи са подпомагали временното руско управление като губернатори, вице губернатори, членове и сътрудници на окръжни и градски съвети, съдилища и други. Интересен е и възрастовият състав на депутатите – тогава са преобладавали хора между 30 и 40 години и втората възрастова група е била на хора между 40 и 50 години. Депутатите, независимо от това дали са били избирани, дали получават по право да заседават по звание или са били назначавани от руския император, носят в себе си възрожденски дух, порив към свобода и равноправие, което намира израз в приетия от тях основен закон. Върху него работят 65 дни, отбеляза в словото си Кирова.
По думите ѝ народните представители нанасят многобройни промени и съществени изменения в проекта за учредителен акт като вместо органически устав, както предвижда Берлинският договор, те приемат наименованието Конституция, предложено от Драган Цанков. С този термин те подчертават, че искат да се развива не едно васално общество, а едно независимо и свободно княжество, посочи Росица Киривова.