Тази година за осми пореден път България се включва в отбелязването на Международния ден на хората със Синдром на Даун.

За първи път той е честван по време на шестия Световен симпозиум по инициатива на Европейската и Международна асоциации с цел превенция и помощ на хората със синдрома на Даун, който се провежда в Палма де Майорка през 2006 г.

От 2012 г. Организацията на обединените нации официално подкрепя инициативата.

Международната асоциация на хората със Синдром на Даун стимулира своите членове по целия свят да избират свои собствени инициативи и събития, с които да привличат внимание и да разясняват какво представлява синдрома, какво означава той за хората, които са засегнати от него и как те играят важна роля в нашия живот и общества.

Синдромът на Даун е състояние, при което допълнителен генетичен материал – трето копие на 21-та хромозома – предизвиква забавяне в развитието на засегнатото дете. Затова и двадесет и първият ден на третия месец е избран символично.

За пръв път това състояние е описано от английския лекар генетик Джон Лангдън Хейдън Даун през 1866 г., който му дава определението "монголизъм".

Близо век по-късно е открита и допълнителната хромозома, която е виновник за това състояние и през 1965 г. хромозомната аномалия официално получава името Синдром на Даун. Но и до днес на медицината не е известно защо се получава тази грешка в делението на клетките.

Противно на масово разпространениете схващания и предразсъдъци децата, засегнати от тази генетична аномалия, не са умствено изостанали. Често при тях се наблюдават хипотиреоидизъм, сърдечни нарушения, нисък мускулен тонус, но тези проблеми се преодоляват с медикаменти и физиотерапия.

Нарушения на зрението и слуха се проявяват при около 30% от децата със Синдром на Даун.

Вероятността да се роди дете с тази диагноза е 1:700.

Статистиката сочи, че 80% от бебетата със Синдром на Даун са родени от жени под 35-годишна възраст, което се обяснява с повишената превенция след тази възраст.

21 март, е и Международния ден за премахване на расовата дискриминация. Той е определен с решение на ХХІ сесия на Общото събрание на ООН, провела се на 26 октомври 1966 г..
Причината е, че на 21 март 1960 г., полицията открива огън и убива 69 души в Sharpeville (Южна Африка), по време на мирен протест срещу законите на апартейда.
ООН призова международната общност да удвои усилията си за премахване на всички форми на расова дискриминация. Също така, ООН признава, че дискриминация - сериозна пречка за икономическото и социалното развитие, както и към международното сътрудничество и мир.