Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Архимандрит Неофит Хилендарски (род. ок. 1785 г. в Котел – поч. на 22.05.1848 г. на Атон) е един от най-значителните народни будители1 – книжовник, вещ педагог, страстен родолюбец и неуморен борец за българската църковна свобода. В предложената компилативна бележка ще разгледам произхода и значението на прозвището „Бозвели“, с което той е най-често наричан.
Самият Неофит Хилендарски обикновено се подписва „архимандрит Неофит Петров Котленец“. Прякорът „Бозвели“ му е даден навярно от неговите врагове и то не по-рано от 1841 г. По всяка вероятност архим. Неофит е наречен така от фанариотите, с които влиза в конфликт в Търново.
В една неподписана редакционна бележка, написана вероятно от Цани Гинчев и публикувана в търновското списание „Труд“, произходът на прякора „Бозвели“ е обяснен така: „Бозвели, както казват, му е дадено за неговия буен и неустрашим дух в сравнение с някой си турчин, такъв също неустрашим като него“ (вж. сп. „Трудъ“ (Литературно-научно списание). В. Търново, год. III (1890), с. 469). Някои специалисти (напр. проф. Б. Пенев) приемат това обяснение, но други (напр. акад. м. Арнаудов) са склонни да го проблематизират. Например акад. М. Арнаудов предлага следната етимология на разглежданото име: от турския глагол bozmak „развалям; повреждам, разстройвам“ (виж повелителното наклонение boz) и от турското съществително име veli „опекун, настойник, попечител (на ученици), господар; светец, светия“. „Така че името Бозвели се е давало първоначално на лица, които спадат към учителското или духовното съсловие и проявяват непокорство, вироглавство или се смятат за покварени в поведението си, както е бил в очите на гръцките митрополитски среди Неофит от 1840 г. нататък.“ Името Бозвели, „което е сигурно турско име“, е добре познато в Източна България – и между турците, и между българите. По-късно то е възприето и от приятелите на бележития възрожденец, но не и от самия архим. Неофит Хилендарски. 
Както се вижда от посоченото по-горе, употребата на прозвището Бозвели не е препоръчителна поради следните причини:
1. По произход то е турско, т.е. е свързано с езика на народ, който не е преобладаващо християнски, а архим. Неофит е християнски духовник. 
2. Първоначално то е свързано с един турчин (според цитираното тук предположение, публикувано в сп. „Трудъ“). 
3. То е дадено на архим. Неофит от враговете на нашата църковноосвободителна борба и изразява омразата им към нашия бележит възрожденец. 
4. То не е съобразено с практиката на самия архим. Неофит, който най-често се подписва „архимандрит Неофит Петров Котленец“. 
Нека да посоча и това, че архим. Неофит се назовава от някои автори „Хилендарски-Бозвели“2. Но и този случай прякорът Бозвели е напълно излишен и е редно да бъде изоставен. Така бележитият български народен будител ще бъде наричан с духовното си звание, монашеското си име и името на манастира, в който е живял – архим. Неофит Хилендарски. По същия модел сега назоваваме и други наши народни будители (напр. иеромонах Неофит Рилски, монах Матей Преображенски и др.). Няма основателна причина този начин да не се прилага и спрямо архим. Неофит Хилендарски.

Иво БРАТАНОВ