„Имам честъ, почитаемий Господине, да Ви помоля учтиво за да присъствувате на извънредното общо събрание на Българското Книжовно Дружество което ще се отвори въ София, на 27 идущий Маий месецъ въ помещението на Дружеството.
С почитание
Подпредседателъ: В.Д. Стоянов“
С публикуването на това факсимиле Државен архив-Русе отбеляза вчера 113-ата годишнина от преименуването на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките, прието и утвърдено но 6 март 1911 година.
Показаното писмо от фондовете на Архива е покана до видния русенски юрист, общественик и фолклорист Петър Оджаков за участие в общо събрание на Българско книжовно дружество, изпратено на 27 април 1898 година.
Българското книжовно дружество /БКД/ е основано в Браила в края на септември 1869 година. На 29-и септември е приет неговият устав, с тайно гласуване е избрано и първото му ръководство с председател проф. Марин Дринов.
След Освобождението БКД мести седалището си в София. Членовете на Българското книжовно дружество участват активно в политическите и културни процеси на Княжество България. През октомври 1882 година Народното събрание отпуска годишна субсидия от 12 000 лева за издаване на списанието и за издръжка на дружеството. Възстановява се издаването на „Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество“. През март 1884 година Софийското градско управление със свидетелство номер 833 отпуска място за изграждане на сграда на БКД на ул. „Цариградска“. Основният камък на сградата на БКД е положен на 5 октомври 1890 г.
На 6 март 1911 г. БКД се преобразува в Българска академия на науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов - депутат в 13 парламента и председател на два от тях, председател на Българския червен кръст и бъдещ министър председател на България.