Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Твърде често съществителното име плеяда се използва със значението голяма група дейци в дадена област (изкуство, наука, култура и т.н.). Понякога тази дума се употребява в съчетание с прилагателното име цяла, за да се подчертае идеята за множественост (вж. цяла плеяда).
Няма да привеждам примери за такава употреба – всеки желаещ може да ги открие в най-разнообразни текстове. 
В следващите редове ще обърна внимание точно върху тази употреба на съществителното име плеяда, тъй като тя е напълно погрешна. Ще посоча накратко какви са произходът и значението на съществителното име плеяда. 
Според гръцката митология плеядите (вж. грц. Πλειάδες) са седемте дъщери на титана Атлант (на него е наречен Атлантическият океан) и на океанидата Плейона. Имената им са: Алкиона, Електра, Келено, Мая, Меропа, Стеропа и Тайгета. Всички сестри са се свързали с богове, изключая Меропа, която се е омъжила за Сизиф. Беотийският ловец Орион е преследвал плеядите. Те са се превърнали в гълъбици, а Зевс ги е възнесъл на небето, като при това ги е превърнал в звезди. Шест от звездите блестят ярко в съзвездието Телец. Седмата звезда (Меропа) почти не се вижда, защото тя се срамува, че се е омъжила за обикновен човек (за плеядите вж. напр. Аполлодор, Митологическа библиотека, III, 10, 1 – 3). 
Плеядите нашият народ нарича Квачката, Квачката с пилците (за името вж. гръцкото поверие, че сестрите са се превърнали в гълъбици), Кокошка, Стожери и Власци. Народът смята, че съзвездието се състои от шест, седем или осем пилета и кокошка; то се явява на небето от Тодоровден до Гергьовден.
По името на групата звезди Плеяда неколкократно литературни групи в миналото са наричани плеяди. Първата Плеяда е канонизирана от александрийските филолози. Тя е включвала най-видните гръцки трагически поети от края на IV в. пр. Хр. до средата на III в. пр. Хр. Важно значение има и Плеядата, възникнала във Франция в средата на XVI в. В тази Плеяда са участвали група образовани дворяни, измежду които най-значителни литературни творци са били Пиер дьо Ронсар и Жоашен дю Беле; останалите участници са били Жак Пелетие дю Ман, Жан дьо Лаперюз, Жан-Антоан дьо Баиф, Понтюс дьо Тиар и Етиен Жодел. 
Нека да бъдат споменати и още два факта, свързани с тази плеяда. 1. Съществува предположение, че Пиер дьо Ронсар е потомък на стар български болярски род. Основание за това дава самият поет, който за своето родословие е написал следните стихове: „И тъй, за бащините ми предтечи… / Отвъд Унгария, в едни земи далечни, / където Дунавът, скован от лед, / на Тракия антична е съсед, / над поданици верни господар, / живял маркиз със името Ронсар – / богат на злато, градове, земя. / Пламтящ да встъпи в истинска война, / един от неговите синове, / от своята родина надалеч, / през равната Унгария превел / войската си. Във своя поход смел / Германия през юга прекосил, / Бургундия, Шампань, но продължил / и доблестно под френски знамена / воювал редом с Филип Валоа, / да разгромят британците до крак.“ (Ронсар, „Елегия XVI“; прев. Л. Панова). 2. Жоашен дю Беле и П. дьо Ронсар са автори на знаменития манифест „Защита и прослава на френския език“.
В светлината на казаното по-горе вече е лесно да разберем, че съществителното име плеяда означава малка група дейци в дадена област; шепа труженици, обединени чрез времето, в което работят, или чрез общи идеи. Именно затова е и неправилно името плеяда да се използва със значението голяма група хора. Особено погрешна пък е употребата на словосъчетанието цяла плеяда.

Иво БРАТАНОВ