Майсторката на художествено стъкло Диана Раданова от Варна изработва накити, свързани с българския празник 1 март. Тя участва в изложба на авторски мартеници в галерия „Юка“. 
Мартениците са хубава възможност да обърнем вниманието на хората към стопеното стъкло, каза за БТА Раданова. Тя изработва своите произведения чрез двете познати и от венецианското стъкло техники lampwork и fusion (стопяване). Прави както бижута, така и украси за интериор. За накитите ползва стъкло от Венеция и САЩ. Казва, че в САЩ също имат традиции в производството на художествено стъкло, като сред техните материали има по-лъскави и ефектни. Харесва както прозрачното, така и плътното стъкло с опалени цветове, играейки с всички ефекти, които могат да допринесат за разнообразието на творбите, каза тя. 
Стопеното стъкло изисква електрическа пещ, обясни Раданова. Изделията се подреждат при студена температура и след това се загряват до 820 градуса за по-обикновените стъкла, и до 750 за фините морански, с които се правят и мартеничките, защото създават по-нежни форми и преливни цветове, каза художничката. В пещ се приготвят плочки с различна декорация и големина, които по-късно служат за колиета, пръстени, обици или часовници. Така майсторката приготвя и типичните за нейното творчество стъклени бутилки, които при топенето стават плоски и се превръщат в подноси за сервиране или часовници.
Техниката lampwork се прилага за фините стъкла и с нея Диана Раданова е направила малките цветни мъниста, които вплита в червено-белите шнурчета, за да станат традиционните мартеници за ръка. Методът в миналото се е прилагал с газени лампи, а сега се използват газови и кислородни бутилки, за да се получи висока температура, при която фините стъкла се топят лесно и бързо. Така се произвеждат и елементите, които се вграждат в накитите, направени чрез стопяване. Такъв пример са типичните италиански милефиори, които се имплантират в плочките.
Съществува и метод, при който със специални препарати, поставени в прозрачното стъкло, при топенето се получават балони с цветни нюанси. При него обаче резултатът не може да се планира. Двете технологии за обработка на стъкло, които Раданова ползва, не позволяват да се направи триизмерна пластика, уточни майсторката. Заедно с художничката Цветана Векова те правят в пещ чрез калъп овални форми, от които стават уникални осветителни тела.
Раданова е завършила икономика на търговията и е работила в сферата. Преди дванадесет години започнала да прави бижута за приятели. В началото използвала глина за печене, но после открила стъклото. Посещавала е обучителен курс при специалист в областта на силикатния дизайн и декоративно-монументалните изкуства. Казва, че най-радостното е да има хора, на които творбите й носят същата радост, каквато на нея като автор.