Д-р Теменужка Матева е завършила медицина във ВМИ-Плевен. Има специализация по „Психиатрия“ и „Здравен мениджмънт“. От 1991 г. е управител на Центъра за психично здраве в Русе.

- Д-р Матева, в Закона за здравето се казва, че „Министерството на здравеопазването създава и поддържа Национален служебен регистър на лица с психични разстройства. Редът и условията на водене и ползване на данни от регистъра се определят с наредба на министъра на здравеопазването“. Съществува ли този регистър и от къде специалистите се информират за лицата с психични проблеми?
- Този регистър бе предложен от д-р Руденко Йорданов по времето, когато той беше народен представител. Макар че го има в закона от 2009 г., такъв регистър не съществува. Ние в Русе имаме регионален регистър, но национален няма. Идеята на д-р Йорданов бе свързана с това, че хора с психични заболявания притежават ловно оръжие. Когато се поинтересувах, разбрах, че ловното оръжие всъщност е по-опасно от револверите и другите пушки, които се продават. Този регистър трябваше да съдържа данни за хора с опасно поведение, а не за поголовно вписване на болни. Вчера например за пореден път дойде при нас човек, който иска да започне работа като въоръжена охрана, трябва му документ, но ние го познаваме, тъй като преди няколко години беше нападнал санитарка в Мъжко отделение. Проверявайки в регистъра /нашия/ и установявайки неговото агресивно и психотично поведение, изказахме мнение, че не бива да получава оръжие. В един момент под влияние на психозата си той може да го използва не за защита, а за нападение.
- Ако се опрем на случая с Петко Петков от Лясковец, трябва да кажем, че този човек през последните две години не е излизал от дома си и всъщност не е проявявал агресия към никого.
- Може да не е излизал, но доколкото разбрах, е отправял закани за убийство. Това е единственият факт, който е установен. Никой не знае болен ли е, не е ли, тъй като не е преглеждан от специалист и не е диагностициран. Сега всички тръгнаха да проверяват разрешителни за оръжия и прочее дреболии, а пропускат най-важното - агресивният човек може с джобно ножче или с голи ръце да те нападне и да те убие. Ние имаме не един и два случая на нападения, както над персонала в отделенията, така и по улиците.
Този човек е извършил престъпление, което се нарича закана за убийство и е вписано в Наказателния кодекс. Някой обаче не си е свършил работата, не е завел дознание или следствено дело и дори не е извикал Петко да го разпита. Казват, че бил говорил с директора на училището, с хора от квартала, пускал писма - все е можело да бъде открит и овладян. Може да е имало дело за принудително лечение, но не е подходено професионално към Петко Петков.
- При вас има ли подобни случаи?
- Много пъти при нас има молби от съседи или близки на хора, за които се твърди, че не са добре и имат нужда от психиатър. Ние изпращаме социални работници, психолог да направят анкети и да проверят как стоят нещата, има ли нужда от лечение. Социалният ни работник отива сам, често това е жена, няма оръжие и бронежилетка, не застрашава по никакъв начин нарочения за болен и разговаря с него. Никой не крещи „Полиция, предай се!“. Ако установи, че нещата наистина са зле, сигнализира на колегите, а обикновено те чакат с линейка някъде на съседна улица, скрити от погледите на съседи и на самия болен.
Трябва да се знае, че агресивното поведение може да е моментно състояние. Човек с психични проблеми може 20 години да е спокоен и нищо да му няма, но в един момент да избухне и да стане опасен. Други пък изобщо никога не са имали психични отклонения и изведнъж се влошават. Регистърът, за който говорихме в началото, има смисъл за хора, които са имали опасно поведение. Не защото списъкът ще пази обществото, а за да можем ние като специалисти да ги наблюдаваме. При нас и в момента има човек от близко село, който преди години простреля шефа на бързаците в Русе /слава Богу! без такива последици като в Лясковец/ с 12 самоделни оръжия. Те по същия начин отиват в къщата му, атакуват, нахлуха вътре, макар да ги бях предупредила, че този тип психично болни хора са непредсказуеми. Естествено, че са срещнали неговия отпор и пострадаха. Тогава го лекувахме при нас и успяхме да го убедим да се води тук на прословутия учет. В момента той идва сам на всеки две седмици и няма никакви проблеми.
- След подобни случаи отново се насажда мнението, че психично болните хора са опасни. Това до колко може да е определение за всички?
- Изобщо не е вярно. Опасен е Иван, Драган, Петкан в момент, в който е психотичен и не се лекува. Всеки влиза в болестта с характера си. Един шизофренен пациент може да стои цял ден на едно място, да си халюцинира кротко, да си обядва, да си вечеря, да си спи и да не създаде проблем на никого. Друг обаче като личност може да е енергичен, алупластичен, агресивен и така ще проявява болестта си. Един мравка не може да убие, а друг с голи ръце ще те удуши.
- Ако имаме съсед като Петко или такъв, за който предполагаме, че е опасен, какво трябва да направим?
- Пътят е следният - подава се жалба в полицията или прокуратурата, в която подробно се описва какво му е поведението. Това трябва да е детайлно описание от типа „Срещна ме в 10.05 ч на улицата и без повод ме напсува/каза „ще те убия с две ръце“ или нещо друго. Прокуратурата ще изпрати полицията за проверка и ще поискат веднага да се намесим и ние като психиатри. Ако се знае, че човекът има отклонения и е диагностициран, може и направо в Психодиспансера да се подаде сигнал. Първото нещо, което правим ние, е да изпратим писмо до въпросния човек. В него на най-долния ред пише, че ако той не се яви, ще бъдем принудени да го вземем по закона за съдебната власт насила. Ако той дойде, е добрият вариант. Ако откаже, преминаваме към следващото действие - уведомяваме прокуратурата, че въпросният човек е отказал. От своя страна прокуратурата изпраща писма, в които заповядва на полицията и на нас да го вземем и да му направим експертиза извън неговото желание. Отиваме на адреса около петима човека - поне двама психиатри и трима полицаи. Преценява се ситуацията на място, като сме имали случаи и през тераси да влизаме. Барети още не сме викали, макар че почти винаги имаме въоръжени с ножове или пушки. Няма идеална система, тъй като всеки случай е различен и не знаем как ще реагира.
Обществото има абсурдното искане да се направи система, при която да няма риск от психотично поведение. Няма такова нещо в света и е невъзможно да бъде измислена просто защото болният човек е непредсказуем.
- Какъв е вариантът за намаляване на риска все пак?
- С трудова заетост. Единственият начин да се отклонят енергията и мислите на болните в положителна посока, са нашите социални програми. Те са ни пред очите и ако видим поне малко отклонение, може да се реагира с медикаменти. Това е причината да настояваме да се отпуснат средства и 39 човека да бъдат назначени на работа в Психодиспансера. Това е вид профилактика на общественоопасното деяние. В предишната ни програма от 44 болни само двама се провалиха. Останалите показаха прекрасни резултати и работят. Имаме една пациентка, която от години не е влизала в психиатрия благодарение на трудовата дейност, която сме й осигурили. Ако този Петко имаше възможност да рита футбол някъде в Лясковец, нямаше да се дразни от децата, които играят пред блока му.