Професор Драгомир Янков от Института по инженерна химия към Българската академия на науките бе назначен за вещо лице по делото, което „Линамар“ води срещу Регионалната инспекция по околна среда. То бе образувано през миналата година по жалба на фирмата, след като екоинспекцията й наложи санкция за разпространение на миризми от производството извън производствената площадка на предприятието. Което според РИОСВ представлява нарушение на условие, записано в комплексното й разрешително.
Професор Янков трябва да отговори на множество важни въпроси и неговите становища вероятно ще бъдат ключови за изхода на делото. Назначената от съда техническа експертиза трябва да установи налице ли е възможността за изпускане на неорганизирани емисии миризми, резултат от изгарянето на фенолформалдехидни смоли, има ли в предприятието изградени пречиствателни съоръжения и достатъчен ли е техният капацитет за да предотврати напълно изпускането на неорганизирани емисии. Съдът изиска и проверка дали е възможно други производствени инсталации да изпускат миризмата, определяна от русенци като на изгорял бакелит.
Следващото заседание по делото е насрочено за 10 април, така че професор Янков има месец и половина за изготвяне на своето становище. Това вероятно няма да му е трудно, тъй като той веднъж вече се занимава с производствените процеси в „Линамар“. През 2016 г. той бе вещо лице по друго дело, което РИОСВ водеше срещу производителя на алуминиеви части за автомобили, който тогава все още се казваше „Монтюпе“. Тогава той обясни, че миризмата, която русенци оприличават на изгорял бакелит, се дължи на разлагането на смолите в производството. Фенолформалдехидната смола се ползва при изработването на т.нар. сърца. Те се получават по горещ метод, като се смесва пясък със смолата и се вкарва като катализатор диметилетиламин. При нагряването на сърцата смолата се разлага от високата температура и се отделя тази миризма. Бакелитът е първият продукт, произведен с участието на формалдехид, затова хората го познават и асоциират миризмата с него.