Ракът е имунологично заболяване, а лечението му трябва да е интердисциплинарно. Това каза проф. Кристоф Цилински, медицински директор на Wiener Privatklinik по време на семинар в София, организиран от болницата. Тялото обикновено може да разпознае раковата клетка, но понякога туморът потиска тази му способност и на практика завзема тялото, а белите кръвни клетки не могат да реагират, каза още той. При пациенти, страдащи от рак на белия дроб, се прилага комбиниране на имунотерапия с химиотерапия и резултатите показват, че имунотерапията много помага за намаляване на прогресирането на болестта, каза още той. По думите му болните реагират добре на имунотерапията и имат много по-добра прогноза в сравнение с пациентите, които са лекувани само с химиотерапия. Проследяването на пациентите, независимо какво лечение им е приложено, е от ключово значение, тъй като трябва да се знае какво се случва с тях, добави проф. Цилински.
Благодарение на постиженията, в периода 2016-2017 г. смъртността от рак е намаляла с 2%, а в периода 1991-2017 г. – с 29% , но същевременно честотата на раковите заболявания се променя, като най-висока е там, където хората пушат много, каза още проф. Цилински и даде за пример Унгария.
Достъпът до новите медикаменти, одобрени от Европейската агенция по лекарствата, е различен в различните държави, включително е различен и процентът, който се реимбурсира в съответната държава, допълни проф. Цилински. Понякога стигаме до драматични ситуации, в които поради липса на достъп до лекарства, пациентите умират, добави той. По думите му в болницата, в която той работи 40 на сто от пациентите са от Източна Европа.
За добър изход от заболяването, лечението на рак на белия дроб е най-добре да започне четири седмици след диагностицирането, каза доц. Филип Пелошек, специалист по радиология. По думите му, ако се чака повече от осем седмици, на пациента трябва да се извърши пълно рестадиране чрез ядрено-магнитен резонанс. По думите му, за да се направи скрининг за рак на белия дроб, трябва да се открият пациентите в рисковите групи – 50-годишни, пушили в продължение на над 30 години по 10 цигари дневно или по 30 цигари за 10-годишен период. Трябва да се отчете и рискът на семейна обремененост, добави той. В Австрия 20% от населението пушат ежедневно, а в България ежедневните пушачи са 42%, добави доц. Пелошек.
Невинаги е възможно хирургът да отстрани целия тумор, каза проф. Мир Алиреза Хода, специалист по гръдна хирургия. По думите му най-важен е първичният тумор и границите му. Процесът на проследяване на пациента в хода на лечението му е комплексен, когато говорим за бял дроб, защото има сърдечно-съдов риск, пулмонален риск, коморбидни рискове, допълни той.
Проучване, проведено от болницата, показва, че все повече български пациенти пътуват в чужбина, за да търсят лечение в напреднал стадий на рак.