Пръв Левски прозря простата истина, че сами трябва да решаваме проблемите си, ако искаме да бъдем уважавани, каза проф. Георги Вълчев
Единствен той (Васил Левски - бел.ред.) смело и открито заяви на тогавашния ни политически елит, че освобождението е дело възможно само за свободните духом хора и започна да работи директно с тях, говорейки разбираемо на техния ежедневен език, каза проф. Вълчев.
„Преди 151 години беше прекършен един млад живот. На черното бесило в покрайнините на София тогава увисна карловецът Васил Иванов Кунчев. Посрещна смъртта си самотно, сякаш изоставен от своите съмишленици и сподвижници. За да се превърне постепенно през изминалите години в еталон за обществен и политически деец, завършен национален идеал, с който поколения българи вече сравняват своите политици“, каза ректорът.
По думите му с поведението и смъртта си Левски направи възможно цял един народ да заживее с очакването за близкото докосване до най-великото човешко завоевание – идеята за свободата. Левски се превърна в обединителната фигура за цялата революционна емиграция, която благодарение на него осъзна, че българското бъдеще не трябва да се определя от кабинетите на една или друга велика сила, а случайностите на голямата политика не трябва да чертаят съдбата ни, каза ректорът на СУ.
С делото, живота и саможертвата си Васил Левски се превърна в най-яркото доказателство, че в хода на човешката история няма задни врати и ако искаме като народ да оставим неизлечима следа в нея, трябва да минем през парадния ѝ вход пък било то с цената на много свидни жертви, заяви проф. Вълчев.
Той посочи, че в дни като днешния е редно да си зададем въпроси, дали сме успели като общество да сбъднем мечтите на Левски. „Продължаваме ли да мечтаем за общочовешки каузи и идеали, или ги подменихме с копнежи по последните модели смартфони и маркови маратонки, по луксозни имоти и офшорни банкови сметки“, каза още ректорът на СУ.


Следете новините ни и в GoogleNews