Министерството на образованието и науката (МОН) изготви насоки за повече информираност при използването на изкуствен интелект (ИИ) в обучителния процес. Документът е публикуван в сайта на МОН и ще бъде разпространен до образователните институции, като цели тяхната подкрепа при използването на нови технологии, без да има задължителен или обвързващ характер, съобщи пресцентърът на ведомството. 
По инициатива на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков преди около месец в МОН бе създадена работна група, която да обсъди и приеме ключови приоритети в процеса на дигитализация в предучилищното и училищното образование, и да формулира визия за свързаните с нея процеси и резултати за следващите пет-десет години. Сред задачите й беше и изготвянето на насоки за работа с изкуствения интелект в подкрепа на учителите и повишаване на тяхната информираност. 
За изготвянето на информацията бяха използвани материали, разработени от МОН, от международни образователни институции, регионални административни органи, от експертни организации от различни страни и други, а в работната група се включиха учители, директори, неправителствени организации и представители на водещи технологични компании.
В документа са представени примерни начини, по които ИИ може да се използва в образованието и да подобри някои учебни процеси, да насърчи индивидуалния подход и да допринесе за повишаване на резултатите на учениците. Анализирани са внимателно и потенциалните рискове, като са включени конкретни сценарии, в които употребата трябва да бъде прецизно управлявана.
Описаните напътствия и конкретни ситуации са в помощ на учители, ученици и родители в различни педагогически сценарии и операции в учебния процес за постигане на образователни цели. В документа е отбелязано също, че въпреки мащабните казуси, които ИИ е способен да решава, той не е заместител на умения и системите трябва да служат като поддържащи и помощни инструменти, без да заместват отговорностите на ученици, учители или администратори. Специално внимание е обърнато и на оценяването, където някои инструменти, базирани на изкуствения интелект, могат да бъдат много полезни, но само, ако се използват внимателно. Подчертано е, че учителите не трябва в никакъв момент да се предоверяват на изкуствения интелект в този процес, а да го използват само като помощно средство, което да им освобождава повече време за индивидуална работа с учениците.
За екипа на МОН разработването на насоките е първа стъпка от дълъг процес, обусловен от постоянното и много динамично развитие на ИИ. Важно е обаче да се постави началото, като се даде систематизирана информация, която развенчава и някои от митовете и за пореден път категорично потвърждава, че в никакъв момент учителят не може да бъде заменен от технологиите. Неговата работа обаче може да бъде подобрена и подкрепена от технологични инструменти, ако те бъдат използвани правилно, отбелязват от МОН.
Както БТА писа, първото заседание на работната група за дигитализация на образованието в България се състоя на 10 януари тази година.
Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков инициира създаването на работна група, чиято задача е да изготви визия и насоки за дигитализацията на образованието в България, както и за използването на нови технологии в учебния процес. В работната група участват над 40 експерти, сред които представители на неправителствения сектор, родителски организации, технологичния бизнес, училищни директори, синдикатите в образованието, университетски преподаватели, експерти от институцията и други.
"При внедряването на информационни технологии в образователния процес ще търсим баланс между постигнатото досега у нас и това, което наблюдаваме в други образователни системи", каза министърът на образованието на първото заседание на работната група. Според него дигитализацията е един от пътищата за постигане на образование 5.0, което да съответства на развитието на технологиите, на индустрията, на професиите, и на пазара на труда, който ще се оформи в следващите години.