За мен е чест и голяма възможност да покажа продукцията си от последните години. Кръстила съм изложбата си "ПреГлед на печата" иронично и с намигване, като имам предвид, че това е моята продукция за книжния пазар от последните около две години и представлява нещо като обзор, каза в интервю за БТА доц. д-р Капка Кънева, художник и преподавател в катедра "Книга, илюстрация и печатна графика" към Националната художествена академия. Тя откри експозицията в галерия "Ателие" на филиала на НХА в Бургас. Изложбата може да бъде видяна до 10 март. Тя представя обзорна селекция от нейни произведения произведения като корици и илюстрации към печатни издания, предназначени за книжния пазар. Обединяваща за визиите е употребата в тях на пластични обекти от хартия и картон, превърнала се нещо като "запазена марка" на художничката през годините. На откриването директорът на филиала на НХА проф. Светлозар Бенчев представи Капка Кънева като автор "със собствена позиция и забележителен поглед към тримерното изображение от хартия и хартиената скулптура, както и оформлението на книгата." "Смея да твърдя, че Капка Кънева е от хората в България, които се броят буквално на пръстите на едната ръка и работят в тази материя. В годините тя създаде, разви и издигна това на нивото, на което може да го видите тук, макар да представя миниатюрна част от нейното иначе огромно творчество. Тя, освен енергията и младостта си, има и удивителен ангажимент към това изкуство, което в България все още е твърде неразбрано и екзотично в представите на голяма част от обществото - изкуството на книгата", заяви ръководителят на катедра "Книга, илюстрация, печатна графика" към НХА проф. Виктор Паунов. На откриването хоноруваният преподавател във филиала Емил Марков разказа за своето запознанство си с творчеството на Капка Кънева, когато преди повече от 10 години в качеството си на художествен редактор в Oxford University Press е изправен пред трудната задача да открие илюстратори и оформители на голяма колекция от детско-юношеска литература и адаптирани класически автори за нужните на тамошното образование. Тогава случайно попада на нейни работи във Фейсбук и сам ѝ съставя мини портфолио, което показва на ръководството на издателството. Това поставя началото и на тяхното над двегодишно близко сътрудничество. Следва пълният текст на интервюто с Капка Кънева:Как се роди идеята за "ПреГлед на печата"?- Преподавам във филиала на НХА в Бургас от 2017 г. За мен това е много важно пространство, където бъдещите млади художници на книги получават своето образование и развиват отношението си към проблемите на книжното тяло и изкуството на книгата. Затова считам за чест и голяма възможност да покажа продукцията си от последните години. Кръстила съм изложбата си "ПреГлед на печата" иронично и с намигване, като имам предвид, че това е моята продукция за книжния пазар от последните години и представлява нещо като обзор. Умишлено не употребявам думата ретроспекция, защото ми звучи много тежко и драматично и сякаш приключвам творческия си път. Надявам се да не е така. Може да се каже, че някаква врата в моята работа се затваря, защото много дълго време се бях отдала на заниманието си с хартия. Създавах тези хартиени скулптури и пластики, за да ги използвам в корици на книги и илюстрации. Каква промяна и развитие наблюдавате за себе си, правейки този обзор?- Чисто технически, промяната се изразява в това, че започнах да работя с хартия, за да обогатя пластичния си език и за да бъда по-разнообразна. В един момент това до такава степен ме погълна, че реално си дадох сметка, че съм станала разпознаваема на пазара точно с работата си с хартия. Тя обаче за мен не е константна и не стои капсулирана във някакво време или подход. Активно през последните години към нея се добавя и работата ми със светлината и ракурса. Понеже напоследък ми е интересно да създавам физически книжни пространства, с които зрителят реално навлиза в тях, ми се стори добра възможност да покажа обобщено какво е правено досега, преди изцяло да се отдам на по-различна работа с хартията, книгата и пространството. Защо избрахте хартията като материал - тя е крехка, лесна за манипулиране, но същевременно и трудна за съхранение?- Преди време много се шегувахме, че това е подобно на азиатските мандали, които след приключване на процеса по тяхното създаване се унищожават. При хартията обаче не е точно така. Тя има малко по-дълъг живот. Може да бъде съхранена. И все пак на мен ми допада точно тази нейна ефимерност, нежност, мекота. Тя е много податлива. С нея лесно могат да се създадат впечатляващи обеми, понякога само с едно просто движение. Само леко да я биговаш и можеш лесно да я прегънеш. Харесва ми и се чувствам много свободна в работата си с нея. Може би и точно затова толкова дълго се задържа като изразно средство, защото ми дава големи възможности. 
Творчеството Ви неизменно предизвиква асоциации с панорамните книги, които мнозина помнят от детството си, но днес са сякаш рядкост. 
- Асоциацията Ви не е случайна. Преди да преподавам писах докторантура на тема, свързана точно с тези пространствени и игрови книги. Те се превърнаха в една база, върху която аз исках да изградя своята работа с книжното тяло. Този интерес сам по себе си е провокиран от моите колеги и преподаватели от нашата специалност. Ние имаме отношение към този тип издания. Даже нашите студенти завършват бакалавърската си защита именно с такава задача - пластично пространствено книжно тяло. 
Тези книги винаги падат в жертва на кризите. Този тип по-скъпи и луксозни интелектуални забавления са първото нещо, което отпада в момент на война или финансова несигурност. Аз обаче разчитам на това, че доброто все пак тепърва предстои и богатството на пазара няма да пострада. 
Краят на книгата и печата се предрича от десетилетия. Дори, когато аз самата тръгнах да избирам с какво да кандидатствам, всички ми казваха, че не е сигурно дали изобщо ще мога да работя това. За щастие се оказа, че тези прогнози изобщо не са верни. Новите технологии дори ни дават все повече възможност да се обърнем отново към физическото по различен начин. 
Какво се случва, когато има разминавания между визията на автора на книгата и тази на художника?
- Заминавам се с книжен дизайн точно 20 години. Различно е. Например, когато човек представя съдържание на класик, тогава пред него стоят очакванията и изискванията на сведущата публика. Обаче има случаи, в които става дума за съвсем нов и млад автор, който сам има представа как трябва да бъде показан на света или негови близки се намесват активно. За мен истински смислените и добри примери се раждат, когато всички създатели на книгата работят заедно и тяхната цел наистина е популяризиране на едно съдържание, което намират за ценно, за да могат всички заедно да застанат зад това книжно издание. По-малко ме интересуват случаите, в които трябва да се борим едни с други и да се надмогваме, защото това рядко е в интерес на книгата. Тя не е нито само моя, нито само на автора на текста. Тя е продукт, който предполага разгръщането на много разнородни таланти. Кое е основното, което се опитвате да предадете на студентите си?
- Основно се опитвам да ги уча на нещата, които за мен са важни по отношение на книгата. Например това, че в книгата има достатъчно място за различни дарования и личности. Тя е едно безкрайно предизвикващо поле за изява, което дава огромни възможности на различните таланти. В крайна сметка не може да се говори за универсалност в дарованието за работа с книги, а може да се говори за отношение и специфичен начин на мислене, подход към съдържанието и текста. За мен книгата въздейства и с чисто физическите си параметри, а не само с изобразеното върху корицата и илюстрациите, нито дори само с типографията, която представя съдържанието. Цялото книжно издание се превръща в един артефакт благодарение на работата и участието на художника. 
Успявате ли, чрез работата си да стимулирате студентите си да четат повече книги?
- В нашата катедра като преподаватели имаме голям късмет, защото при нас идват млади хора, които обичат литературата, имат интерес към четенето. Може да се каже, че не са случайни колегите, които избират тази професия. Даже наблюдавам, че те сами си правят предварителна селекция и идват при нас мотивирани, но предизвикателството пред нас е да им помогнем да опознаят себе си по един друг начин в книжното пространството. Те знаят, че искат да рисуват, че ги интересува литературата, но не знаят колко далеч могат да стигнат. Най-романтичното в нашата професия на преподаватели е, че наблюдаваме разцъфтяването и разгръщането на възможностите на младите хора.