Десетки представители на читалищните деятели в Бургаска област се събраха на семинар в Културен център "Морско казино" в морския град, за да обсъдят актуални теми от своята дейност. Дискусията резюмира накратко актуалното състояние на читалищата в страната към днешна дата, както и какви са проблемите и възможностите за тяхното решение. Разговорът бе воден от Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация "Народни читалища" и бивш заместник-министър на културата с ресор "Читалища". На срещата присъства и Диана Саватева, заместник-кмет по "Култура и вероизповедания", Красимира Милкова, главен счетоводител на "Други дейности - Култура" към Община Бургас, както и Кольо Николов, председател на Областния читалищен съвет. Диана Саватева откри срещата с призив към читалищните дейци да бъдат проактивни в разрешаването на въпросите, които стоят пред тях и тяхната дейност. Тя коментира, че ще е полезно тези срещи, макар и не в този формат, да се осъществяват 3-4 пъти в годината, за да могат те да се запознават с новите тенденции и промените в нормативната база, както и готвените промени в законите, които ги касаят. "Непрекъснато се развиват възможностите за читалищата да бъдат финансирани не само целево. Тенденциите в момента са проекти. Не казвам, че това е най-добрият вариант. Със сигурност те не биха решили всички въпроси, които си поставяме, но това е тренд, от който ние не можем да избягаме. Няколко пъти говорихме, че читалищата са допустими и по Плана за възстановяване и устойчивост", допълни тя. Юрий Вълковски обясни, че причината за тази осма поред за него среща с читалищни дейци в страната е да бъде изготвен доклад, който той да представи пред министъра на културата, на председателя на комисията по култура в парламента Тома Биков, както и на Национално сдружение на общините, както и Министерство на финансите."Ако читалищата на национално ниво години наред бяха абсолютно оставени на произвола, то сега това има шанс да се промени. Миналата година те бяха включени в правителствената програма за целия период на управление, независимо от ротациите, които ще се случат в него. В програмата е записано, че до средата на година в Народното събрание трябва да се внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за народните читалища. В аргументацията на тази точка пише, че целта му е подобряване на координацията и мониторинга в изпълнението на националната политика за читалищното дело и читалищните библиотеки. Какво точно значи това, не знам, но при всички случаи промени в закона ще има. Затова е добре вашият глас по тези промени да се чуе", обясни Юрий Вълковски. Другото, което той изтъкна от въпросната правителствена програма, е "създаване на национална програма за обновяване на сградния фонд, сценична механизация и техническо оборудване на читалищата". По думите му това е интересно, защото през последните години има не малко, но и не много случаи на читалища, които са обновявани. В повечето случаи обаче ремонтните им са били за енергийна ефективност, или с други думи за външен ремонт и са минавали през европейски или общински програми.
В бюджета за 2024 г. е посочена и сума от 2,5 млн. лв. за програма на Министерство на културата за читалища и дейности на читалища. По какви правила ще се разпределят средствата все още не е ясно, като те предстои да бъдат публикувани, допълни Вълковски.   "За първи път се говори за национална програма с бюджетни средства, което не се е случвало от много години. Отворен въпрос е как това ще се случи и предстои да бъде обсъдено от работната група, която би трябвало да се сформира между Министерство на културата, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Националното сдружение на общините", коментира Вълковски.  В публичния регистър на Министерство на културата в момента са вписани 3739 читалища. Според последното преброяване на Националния статистически институт те са 3321. Това разминаване вероятно се дължи на неточност в регистъра, който не се почиства от читалищата, които са не действащи, коментира още Юрий Вълковски. Данните на НСИ показват също, че читалищата в България са повече от училищата и детските градини, пощенските клонове, медицинските пунктове. "Няма друга такава държавно финансирана мрежа, която да покрива цялата страна", каза Юрий Вълковски и допълни, че 80 процента от тях са селски читалища, което означава, че ги има дори на места, където нищо друго не е останало.Национално проучване на обществените нагласи, проведено от агенция "Галъп", сочи, че именно читалищата са институцията в България, която се ползва с най-голямо доверие в общественото мнение в сравнение с други институции като църквата, банковата система, армията, полицията, президента, ДАНС, съда, правителството, парламента и прокуратурата. На въпроса "Имате ли доверие на читалищата" 65 процента от анкетираните са отговорили с "да", 17 процента - с "не", а 18 процента - с "не знам". Областният председател на читалищата Кольо Николов заяви, че проблемите в сферата на читалищната дейност са страшно много и те са най-вече финансови и на институционално ниво, като тръгват не само от Министерство на културата, но и от Министерство на финансите. "Проблемът е, че и двете гледат на нас като мащехи", допълни той. Според Николов на територията на Бургаска област почти няма читалища, които да не са дофинансирани от общините, но проблемът е, че на държавно ниво читалищата са поставени под един общ знаменател. 
В дискусията бяха изказани различни мнения за доверието в читалищата, за това как се е променила дейността им от възникването им в края на 19-и век досега, както и разликата в ролята на читалищата в големите и малките населени места.  
"Читалищата се третират като държавна институция, каквито те са, но не съвсем. Това намалява доверието в тях. Тази нагласа трябва да бъде разбита, защото читалищата са на хората", бе едно от изказванията, чути в залата. Други изразиха мнение, че в големите градове функциите и ролята на читалищата до голяма степен са изместени от училищата, заради което е нужна по-голяма координация в работата им и с Министерство на образованието и науката. Всички се обединиха и около твърдението, че основната дейност на читалищата зависят от нуждите на хората в техните райони, както и, че в малките населени места читалищата имат изключително важно значение не само като културно, но и като социално средище. Благодарение на тяхното съществуване е възможна и децентрализацията на културно съдържание, което в малките населени места може да бъде представяно само и единствено в тях.