Ученици и родители изследват делото на Кирил и Методий в Унгария по програмата на МОН "Неразказаните истории на българите"
Екипи от двете училища изучават приноса на просветителите, имат тематични часове и ще организират конкурс и изложба на детски творби (рисунки и снимки), както и печатно издание с резултатите от проучванията.
Българското училище за роден език в Будапеща се подпомага ежегодно както от МОН, така и от унгарската държава. В него се обучават общо 126 деца и ученици, разпределени от подготвителната група до 12-и клас. Българската общност в Унгария има свой културен дом, църква и съхранява своите традиции, каза посланик Борош. Двамата с министър Цоков бяха единодушни, че подкрепата за нея от страна на двете държави ще продължи.
Проф. Цоков и посланик Борош обсъдиха и сътрудничеството в областта на висшето образование и науката. Страните приемат ежегодно на реципрочна основа студенти, докторанти, изследователи и преподаватели. Ще продължи подкрепата на дейността на лекторите по български и унгарски език, приемани в двете страни на реципрочна основа. В Софийския университет "Св. Климент Охридски" функционира лекторат по унгарски език, а на срещата стана известно, че предстои такъв да има и във Великотърновския университет.
Български и унгарски научни организации си партнират в рамките на международните консорциуми на 79 проекта по Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз "Хоризонт 2020".
Както БТА писа, Националната програма "Неразказаните истории на българите" е съвсем нова концепция за българското образование и стъпка към промяната на модела - практическо обучение и даване на възможност за повече участие и съзидание на децата. Учениците, които правят проучване, ще са активната страна в процеса по тези проекти. Това обясни министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на първия форум за инициативата, който се състоя през октомври миналата година в Букурещ.
Министърът отбеляза, че освен възпитание в родолюбие, новата национална програма въвежда изследователския подход, който ще позволи на ученици от неделните училища в чужбина, на студенти и лектори в лекторатите по българистика в чужди университети, да търсят и разказват истории за велики българи, за събития от миналото, за места, свързани с историята ни. Но тези проекти имат по-голямо значение, защото ще дадат пример как образованието може да стане ориентирано към търсене, изследване и създаване на продукт, подчерта тогава проф. Галин Цоков.


Следете новините ни и в GoogleNews