Днес е Денят на археолога, който се чества на 14 февруари от 1971 година по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките. По този повод разговаряме с археолога от Регионалния исторически музей Деян Драгоев, който от четири години ръководи разкопките на крепостта Широково, известна като Кале Широково.. Тя се намира на 35 км южно от Русе. Разположена е на естествено защитен скален нос, при сливането на реките Баниски и Черни лом в близост до село Широково. Разкритите останки свидетелстват за наличието на един  от най-значимите центрове през късноантичната и средновековна епоха в Русенска област.

- Разкажи ни за Кале Широково.
- Кале Широково е изключително значимо и интересно и от археологическа, и от научна гледна точка, защото това е рядък, да не кажа единствен документиран случай в днешните български земи на военно укрепление, изградено в средата на V век. Защо обаче това е важно? В края на IV и начало на V век се разпада късноримският модел на военна организация такъв, какъвто ни е познат от изворите - визирам Нотиция Дигнитатум (Notitia dignitatum) и тези антични автори, които описват събитията. След неуспешната Втора готска война, при която император Валенс умира при Адрианопол (днешния Одрин) през 378 г., започва масово навлизане на готи в днешните български земи, особено в Северна България. Това води до промяна на селищния модел на организация, променя се демографията и етническата картина на днешна Северна България. В началото на V век започват нахлуванията на хуните, поради което говорим за номинално присъствие на Римска империя по Дунав, а на практика в Северна България няма почти никаква римска власт, като се изключат няколко градски центъра. Калето при Широково е единственият досега документиран случай, в който централната римска власт прави опит за възстановяване на границите си
опит за възстановяване на някакъв модел на военно управление
 - Успешен ли е опитът?
- Вероятно не, защото съществуването на тази крепост е за доста кратко като време. Със сигурност тя преживява някакъв катаклизъм в самия край на V век - вероятно е станала жертва на някое от големите нашествия, защото имаме документиран пласт, свидетелстващ за опожарявания. Пожарът е датиран в самия край на V век, по времето на император Анастасий. Обикновено с него се свързват възстановителни дейности на много места в днешна Северна България, но при нас възстановяването е много по-късно, от 30-те години на VI век. Поне 30 години от началото на VI век в проучената територия нямаме доказателства за живот, т.е. което значи, че крепостта е била изоставена.
- С какво впечатлява крепостта?
- С много неща - имаме невероятно съчетание на природни дадености, каньона на река Русенски Лом е повече от впечатляващ, невероятни живописни скали и тази крепост, разположена на върха на една от тях, запазена в импозантни размери - всичко това безспорно създава един красив пейзаж. Също така и с начина й на градеж - изключително впечатляващо.
Изградена е от големи, добре оформени каменни блокове с размери, достигащи повече от 2 м
Част от тях носят по себе си каменоделски знаци и монограми. Основната крепостна стена е регистрирана с широчина от 4,80 м, което я превръща в най-широката известна понастоящем крепостна стена в днешните български земи. Разкритата и проучена южна кула е с дебелина на стените от 3,50 м, което показва, че строежът й не е инициатива на местното население. Тук говорим за имперски характер - решено е от централната власт, изпратени са добри архитекти, включена най-вероятно е и войскова част от изток, от Мала Азия, за да изградят такава мощна укрепителна система.
- Защо се насочи към проучване на Широково? Кое предизвика интереса ти?
- Всичко започва със страстта ми към крепостното строителство, която е още от ученическите ми години. Още тогава ходех на археологически кръжоци. От тогава са и първите ми участия в разкопки. Дипломните ми работи в университета също бяха за крепостно строителство по Дунав.
Още като ученик съм ходил на калето при Широково. Знаех за него, чел съм от книгата на Шкорпил, но тогава там се виждаше само един камък
Когато започнах работа в музея през 2005 г., правихме теренни обходи за запознаване с актуалното състояние на обектите в Русенско. На един от тях бях с археолога Стоян Йорданов - един от най-добрите археолози за мен, които съм познавал. Та тогава той ми каза „Много хубаво, че ходиш на разкопки в различни части на страната и се запознаваш с археологията, но започни да работиш по един обект в Русенско - такъв, който да ти е интересен и да се превърне в знаков за теб, да те запомнят с него. Аз може да съм ходил на много места, но всички ме свързват с Червен, въпреки че не аз съм неговия първопроучвател. Хвани един такъв обект от самото начало и остави себе си там“. Всеки път, когато казвам това и настръхвам... След това съм ходил там още няколко пъти и реших, че трябва да се направи нещо за този обект.
- Трудно ли започна разкопките на калето?
- Пред 2020 реших да кандидатствам за държавно финансиране при все че
не таях особено големи надежди, ако съм честен - първа година, нов, неразработен обект... Но нещата се случиха
Получихме финансиране за стартиращи обекти, сумата беше крайно недостатъчна, но започнахме. Още първата година получих и подкрепа от Община Две могили, на чиято територия се намира обектът, която ни даде осем работници и продължава да ни подкрепя и днес. И така година след година започнахме да разкриваме повече и повече от крепостта и днес наистина е впечатляващо.
- Какви са находките?
- Преобладаващата част от находките са от времето на Късната античност. Те не са особено впечатляващи, защото в този период има цялостен упадък на качеството на живот в империята. Фортификацията е много добра, но качеството на живот не е и това рефлектира върху намерените материали, които в сравнение с ранния период, не са толкова интересни. Но дори и тук попаднахме на разнообразие. Имаме и много средновековен материал -  апликации, токи, керамични съдове, някои от които нямат паралел в ранносредновековни обекти в България
като едно мънисто, което е от лазурит, например
Лазуритът е изключително ценен минерал през Античността и Средновековието и се е свързвал с култови дейности. В Европа няма находища и през Античността и Средновековието е вкарван от териториите на днешен Афганистан. Това наше лазуритено мънисто с невероятен син цвят е намерено в средновековен пласт от XI век, когато имаме доказано присъствие на печенеги, т.е. вероятно можем да го отнесем с идването им от Изток и с техните религиозни практики.
- Какво може да видим днес на Кале Широково?
- Разкритата площ на късноантичната крепост е около девет декара, а със средновековното разширения стават близо осемнайсет декара. Виждат се вече и три кули. Вижда се и трасето на третата крепостна стена. През 2023-та година имахме щастливата възможност да проучим портата на втората стена и вече знаем местоположението и на основната крепостна стена, с което
оборваме Карел Шкорпил, който твърди, че тя е при южния скат
и е била пазена от първата проучена от нас кула. Всъщност се оказа, че портата се намира между втора и непроучената трета кула, което е и логиката на античната фортификация. Портите са най-уязвимото място във всяка една крепост и поради тази причина портата се отбранява не от една, а от две кули. Може да се види и триметровата крепостна стена. Долу покрай реката са запазени следи от пътя, заради който всъщност е изградена крепостта. Тази крепост е изградена да контролира пътната мрежа в долините на Баниска и Черни Лом. Всеки божи ден нашият екип минава по отклонение от този път, за да се качи до крепостта. Ние се движим по римски път, запазен, с подпорни стени. Изключително любопитна ситуация.
- Как местните хора в Две могили приемат новия археологически обект и изобщо появата ти там?
- Аз виждам и осъзнавам как с времето, с всяка следваща година, с всеки един разкрит камък и площ в повече, как почва да се променя нагласата на тези хора. Те вече си го представят като бъдещ туристически обект - това споделят с мен и дори ме питат как можем да намерим проекти, за да го развием и социализираме.
Хора от Широково и съседните села месец преди разкопките ми звънят да питат могат ли да се включат като доброволци
С местната администрация работя изключително ползотворно, благодарен съм и на кмета Божидар Борисов. Помагат ми всяка година - и с работници, и финансово. Медиите - и национални, и регионални, са много отзивчиви и след всеки археологически сезон отразяват новостите. Това помага много. Имаме страница и в интернет, за да популяризираме крепостта и сред по-широка аудитория. Всеки ден, докато копаем, идват хора, за да видят нас или крепостта.
- Излиза, че обектът постепенно започва да се социализира?
- Въпреки че на практика сега той е просто една работна площадка, интересът към него е голям. За един месец разкопки през 2023 г. на калето дойдоха 170 човека посетители. Някои от тях са организирани групи и идват при нас, подтикнати от местните къщи за гости, в които са отседнали. Това са хора от Бургас, Стара Загора... Много често при нас идват и румънци.
Рекордът ни е за един ден да минат пет групи и ние спираме работа и започваме да разказваме
да обясняваме. Тежко е да съвместяваме всичко, но на хората им е интересно и това ни дава сили. За такива неща през първата година дори и не съм си мечтал.
- Ти си археолог, интересува те науката. Защо отделяш толкова внимание на посетители в така или иначе несоциализиран обект?
- В моите представи археологията е свързана не само с разкриване, описване, публикуване, консервиране, а и с популяризиране, социализация и превръщането на обекта в атракция. Ако правим археологията, за да копнем тук - да копнем там, за да съберем материал, да направим една публикация и да се тупаме в гърдите колко сме велики, какъв е смисълът на тази археология? Колко души ще прочетат статията на археолога Х или Y? Колко души? Двама, трима, десет... На повечето обекти, на които се копае, няма дори една табела, която да казва какво е това.
- Как може да се промени това?
- Промяната вече е започнала. Начинът на държавно финансиране - парите вече не се дават за написване на статия, парите се дават с оглед това да бъде проучена част от обекта, да се извършат консервационно-реставрационни дейности и обектът да бъде максимално бързо социализиран, така че да има възвръщаемост на предоставения финансов ресурс, т.е. общините да печелят, местната общност да има реална полза от този обект - да се създават нови работни места, да се създава обслужващ сектор, свързан с всичко това.
Археологията е важна за тези селища, защото с какво могат да се похвалят те, какво могат да произвеждат... И хората там го осъзнават
Когато ходим в селото винаги ни питат „Какво намерихте днес, какво открихте?“. Интересуват се. Затова сме разпространили в селото и на видни места наши рекламни материали - календари, тениски, значки, магнити със знака на Кале Широково. Опитваме се да общуваме, да приобщаваме хората към археологията, към обекта, към науката, колкото и да звучи високопарно.
- Как си представяш Кале Широково след няколко години?
- Представям си го като действащ туристически обект с туристи, които да ходят, да разглеждат, разкритото от нас. Иска ми се да има изградена археологическа база, център за работа с деца, направление за връзки с университети, благодарение на които студенти археолози да провеждат летните си практики в Широково. И
моята най-голяма мечта е да видя как ще спре първият автобус с посетители, които ще дойдат целенасочено
водени от туроператор от някоя от агенциите и ще дойдат така, както идват на Червен. Да, нещата са несъизмерими като мащаби, но защо не...
- На Кале Широково през 2023 г. се проведе и първата лятна школа по археология за ученици. Разкажи за нея?
- Преподавателите от Математическата гимназия Даниела Иванова и Цветелина Георгиева, които са и приятели на музея, ме поканиха да разкажа на учениците за Кале Широково, да направя уъркшоп. Няколко пъти бях при тях в училище, където се учихме как да четем монетите, които намираме на калето. Съответно аз също ги поканих да направим лятна археологическа школа. На място всяко дете получи тениски и комплекти от инструменти за работа на терен. Беше и полезно, и забавно. Едно от момичетата се оказа голям късметлия, намери монета и дори я разчете. Беше ми много приятно - явно им е станало интересно, успял съм от една суховата материя като нумизматиката, на някой да му стане интересно и да запомни начините, по които това се прави. Надявам се да имаме устойчивост и в това направление.

Силвия ТРИФОНОВА-
КОСТАДИНОВА