Научното издание „Издирване на археологически обекти в област Ямбол“ бе представено за първи път в Регионалния исторически музей. Изследването е дисертационен труд на археолога от Ямболския музей д-р Тодор Вълчев. Ще бъде представено и на 51-вата среща на археолозите от Югоизточна България, която ще се състои в Поморие в Деня на българската археология – 14 февруари.
Изданието е изключително сериозно, въпреки че колегата сам си го финансира, подчерта директорът на музея – археологът д-р Стефан Бакърджиев. Книгата прави задълбочен анализ на всички открити до момента археологически обекти в Ямболско. Излиза като том на „Вести на Ямболския музей".
Книгата е с отворен достъп, качена е в онлайн вариант на сайта на Регионален исторически музей – Ямбол. Научният труд е от две части, като първата е теоретична, а втората представя резултатите от 140-годишните археологически проучвания и развитието на селищната мрежа на територията на Ямболска област.
„Регистрирани са повече от 1100 надгробни могили само в долината на р. Тунджа, по нейното средно и долно течение, както и 500 селища – от ранния неолит преди 8000 години до съвременната селищна мрежа“, посочи археологът д-р Тодор Вълчев.
Научното издание проследява съвременните информационни технологии и приложения при теренни археологически проучвания, правно-нормативната база и методически принципи при издирване на недвижими културни ценности и тяхното опазване. 
Ямболска област е на челна позиция в страната по брой регистрирани археологически обекти. В географската информационна система фигурират 95 процента от всички надгробни могили, подчерта директорът на Регионалния исторически музей. От близо 1200 надгробни могили обаче са проучени едва 90, т.е. по-малко от 10 процента.
„Трябва да разглеждаме културното наследство като елемент от националната сигурност на страната, тъй като то е в основата на нашата национална идентичност. Нашите политици са длъжници в тази посока. И докато това не бъде осмислено по този начин, е проблем“, посочи още д-р Стефан Бакърджиев.