Българката Мара Бунева, която на 13 януари 1928 г. застрелва до стария мост над река Вардар в Скопие сръбския прокурор Прелич, отговорен за нечовешките изтезания на млади българи и смъртните присъди от Скопския студентски процес през 1927 г., е живяла известно време в Русе, а в града и днес живее Даринка Симеонова Ветерова, по мъж Димитрова - дъщеря на неин първи братовчед.
Тези малко известни факти бяха огласени по време на прожекцията на документалния филм за българската патриотка „Отмъстителката“ в понеделник вечерта. Тя бе организирана от читалище „Гоце Делчев“ със съдействието на ВМРО и събра 120 души от различни възрасти в зала Русе.
По покана на съпредседателя на ВМРО Искрен Веселинов снахата на 94-годишната Даринка Симеонова - Анна Андреева разказа интересни щрихи от фамилната история.
Радващата се на добро здраве и днес Даринка Симеонова е родена в Русе.
Баща й Симеон Ветеров от град Тетово, след като прекарва известно време в румънски плен като участник в Добруджанската операция по време на Първата световна война, се установява в Русе при роднини, жени се за русчуклийка и започва да се занимава със сладкарство. Уви, времето в плен разклаща здравето му и той умира твърде млад, когато Даринка е само двегодишна.
Преди да се омъжи, Мара Бунева също живее известно време в Русе. В семейния архив на Даринка Симеонова е запазена снимка от този период, на която Мара Бунева е с брат си Борис, вече офицер, и братовчед си Симеон. Техните майки са родни сестри.
Филмът „Отмъстителката“ е създаден с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Сценарист е Тони Николов, режисьор Ралица Димитрова, оператор Пламен Герасимов, композитор Тео Попов и художник Надежда Илиева. Ролята на Мара Бунева е поверена на Елена Иванова. Екипът си поставя задачата зрителите сами да намерят за себе си отговора терористка ли е Мара Бунева или българска национална героиня. На 13 януари 1928 г. тя застрелва сръбския прокурор Прелич, отговорен за нечовешките изтезания на млади българи и смъртните присъди от Скопския студентски процес през 1927 г.,  след което сама се прострелва в гърдите. След личната саможертва да изпълни смъртна присъда, рано на следващия ден 26-годишната българска революционерка умира от раните си. Последните й думи са: „Защото обичам Отечеството си!“.
Авторите на филма са използвали документи, писма и други форми за визуализация от архивите на няколко музея, както и интервюта със съвременни историци и психолози.