През 1982 година той става първият японец, награден с медал „Алберт“ от британското Кралско общество за изкуства. Две години по-късно получава Националния орден на Почетния легион, най-престижното френско отличие, а през 1991 година е награден с Орден на Свещеното съкровище първа степен от императора на Япония. Съветът му към предприемачите е лесен за формулиране, но много труден за реализиране: „Всичко, от което имате нужда, е най-добрият продукт, най-ефективното производство и глобален маркетинг“. Това е роденият точно преди 103 години Акио Морита - създател на корпорацията „Сони“ и един от символите не само на японския бизнес, а на японския успех въобще.
Акио Морита е признат в световен мащаб за един от най-влиятелните хора в бизнеса. Стив Джобс многократно се е срещал с него и го счита за свой ментор. Черното поло и джинсите, с които Джобс е облечен на своите презентации, са вдъхновени от униформата на служителите на „Сони“.
През 1986 година излиза изключителната му книга „Произведено в Япония. Акио Морита и „Сони“, която и до днес се смята за един от най-добрите бизнес учебници, макар че няма такива претенции и всъщност се чете като художествена литература. „Всеки предприемач трябва да я прочете“, пише за нея „Дейли Експрес“. Предлагаме ви очерка за Акио Морита, поблукиван в novavizia.com. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Акио Морита е роден през 1921 г. в град Нагоя, Япония. Семейството му е заможно и притежава едно от най-старите японски предприятия, специализирани в производството на саке.
Петнадесет поколения от фамилията работят в бизнеса със саке и по традиция, като първороден син, от Акио Морита се очаква да оглави и продължи семейния бизнес. Той обаче се отклонява от утъпкания път и избира да стане инженер, като се записва да учи физика в Императорския университет в Осака под ръководството на известния японски учен професор Цунесабуро Асада.
През 1940 г. професор Асада оглавява изследвания по поръчка на Имперския военоморския флот и младият Акио Морита е включен в работната група с длъжност „военноморски инженер“. След като се дипломира, той
започва работа във флота, където се занимава с разработката на топлинно насочващи се морски оръжия и прибори за нощно виждане
Именно във флота Акио Морита се запознава с тринадесет години по-възрастния Масару Ибука, който вече има репутацията на изключителен специалист по електроника, заради приносите му в изобретяването на система за откриване на подводници. Двамата стават добри приятели, а по-късно и бизнес партньори и основатели на компанията „Sony Corporation“.
Но дотогава има време.
След края на войната Масару Ибука, заедно със свои бивши сътрудници, основава малка компания - „Tokyo Tsushin Kenkyusho“ („Токийска лаборатория за телекомуникации“) с предмет на дейност производство на късовълнови адаптери.
Акио Морита започва работа в тази фирма и едновременно с това преподава в Токийския технологичен институт. Той преговаря със своите роднини да бъде освободен от задълженията си към семейния бизнес. След като през 1946 г. получава пълна свобода и финансова подкрепа от семейството си, Акио става съдружник на Масaру Ибука в неговата нова компания „Тokyo Tsushin Kogyo“ или просто ТТК.
Първоначално Морита и Ибука си представят „Тokyo Tsushin Kogyo“ като 
„иновативна компания, която ще произвежда нови и високотехнологични изделия с използването на оригинални производствени процеси“
Първата възможност да разработят ново изделие възниква, след като Масару Ибука изучава щателно американски магнетофон и установява, че традиционната магнитна лента може да бъде заменена с лента, произведена на книжна основа.
Независимо от перфектното техническо изпълнение на новото изделие обаче, продажбите на „Тokyo Tsushin Kogyo“ са обезкуражаващи. Акио Морита осъзнава, че за да имат успех, е необходимо да се идентифицират като компания, да се научат на нови неща и да открият нови пазари за новите си стоки.
През 1955 г. компанията ТТК започва производството на нови транзисторни радиоприемници. Акио Морита пътува до САЩ и там разбира, че 
името на компанията означава много за успеха на един бизнес
Той осъзнава, че името ТТК едва ли може да привлече вниманието на огромния американски пазар за битова електроника. Завръща се в Япония и двамата с Масару Ибука заедно решават да преименоват компанията.
Ето как ТТК се превръща в „Sonу Corporation“ - от латинската дума „sonus“, която означава „звук“. През 1971 г. Акио Морита става президент на „Sonу Corporation“, а през 1976 г. и председател на Съвета на директорите на компанията.
Забележителните успехи на „Sonу Corporation“ под ръководството Акио Морита го превръщат в един от най-изтъкнатите ръководители на компании в света.
През 1990 г. името му е включено в сп. „Fortune“ в списъка на 
25-те най-обаятелни хора на годината
През 1982 г. за изключителен принос в развитието на техническите иновации в разработването на видео системи и укрепването на международната търговия, Акио Морита е награден с медал на Кралската академия на изкуствата и занаятите на Великобритания. През 1992 г. за заслуги в развитието на англо-японските отношения кралица Елизабет Втора го удостоява с рицарско звание.
През 1986 г. Морита написва книгата „Произведено в Япония“, която се превръща в световен бестселър. В нея той описва своя живот, историята на „Sony“ и своите възгледи за различни важни професионални теми.
Акио Морита получава инсулт през 1993 г., една година след заболяването си подава оставка и така се оттегля от поста председател на Съвета на директорите на „Sonу Corporation“. Умира през 1999 г.
Морита и „Sony“
Една от отличителните черти на Акио Морита е способността му да предвижда техническите перспективи и да ги адаптира бързо за целите на разработване на нови пазари. Именно това допринася за създаването на репутация на „Sonу“ като на иновативна компания със сериозни комерсиални успехи.
С течение на времето Sonу получава световна известност благодарение на множеството произведени от нея иновативни продукти, като например транзисторни радиоприемници, кинескопи за телевизори „Тринитрон“, видеокамери „Бетамакс“ и портативните касетъчни плейъри „Уокмен“ - едни от най-успешно продаваните продукти на ХХ век.
Например касетъчният плейър „Уокмен“ има небивал успех и името му започва да се използва в качеството на съществително собствено име, което олицетворява всички марки преносими касетъчни плейъри - както се случва с копирните машини на американската компания „Ксерокс“. Само през 1993 г. продажбите на „Уокмен“ надминават 100 000 000 броя, затова и Акио Морита става известен в общественото съзнание като „Мистър „Уокмен“ - един от най-изтъкнатите бизнесмени на своето поколение.
Технологичните иновации на „Sony“ са подпомогнати от организационните иновации, ръководени лично от Акио Морита - те именно 
мотивират към творчески усилия инженерите на компанията
Любопитен факт е, че до 1965 г., когато в „Sony“ вече работят над 6000 служители, фирмата няма официална организационна структура - с цел да не се бюрократизират креативните процеси на инженерната мисъл. Все пак през 1970 г. „Sony“ въвежда дивизионална организационна структура, която по-късно се трансформира в щабна организационна структура.
Освен това компанията става лидер и в разработването на политика за човешки ресурси, например приемане на работа на студенти, които завършват университети, привличане на специалисти от други фирми и нарушаване на традицията за пожизнена заетост.
Друга причина за известността на „Sony“ e ясно фокусираната пазарна политика към чуждестранните пазари. Така още през 1965 г. около половината от продукцията се продава в чужбина, основно в Северна Америка, а през 80-те години на ХХ век около 70% от реализираната продукция се реализира на експортни пазари.
Акио Морита характеризира пазарната стратегия на „Sony“, като
въвежда понятието „глобална локализация“
Това е пазарна стратегия, която съчетава локалния мениджмънт и маркетинг с общата корпоративна философия и поддържането на високо технологично ниво на операциите.
Така например „Sony“ създава мрежа от близо 500 филиала в цял свят за обслужване на всички свои пазари, които за разлика от други японски компании се управляват от местни ръководители, а не от японски мениджъри. На местните ръководители се предоставят широки права да вземат решения, свързани с инвестиции и производствена дейност. По този начин става възможна реализацията на стратегията на Морита за глобална локализация.
Само за сравнение, по същото време, но в друга голяма японска компания, която е конкурент на „Sony“ - „Мацушита“ (днес „Панасоник“), едва 13 от общо 158 задгранични филиала на компанията се управляват от мениджъри, които не са японци.
Между другото любопитен факт, обясняващ експортната ориентация на „Sony“ под ръководството на Акио Морита, е фактът, че през 60-те години на XX век в Япония компанията „Мацушита“ разполага с огромна мрежа от около 20 000 фирмени магазина, в които се продава единствено собствената продукция на фирмата. Това именно тласка Морита да търси излаз на международни пазари - ход, който в дългосрочна перспектива се оказва изключително успешен.