Ана Даскалова е бакалавър по специалността „Български език и история“ и магистър в направление „Съвременна българистика и образование“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Отскоро е учител по български език и литература в Професионалната гимназия по промишлени технологии „Атанас Ц. Буров“. Тя е ръководител на клуба „Съхрани българското“ в училището. Повод за днешното интервю е срещата на учениците й с представители на русенския клон на Национално дружество „Традиция“.

- По какъв начин обогати учениците ви от клуб „Съхрани българското“ срещата с представителите на русенския клон на дружество „Традиция“?
- На 9 януари нашият клуб бе домакин на поредната инициатива. Проведе се среща с НД „Традиция“ - клон Русе. Срещата беше вълнуваща и ползотворна за децата от клуба. Мартин Календжиев, председател на дружеството, и Стефан Игнатов представиха на децата стари оръжия, униформи и знамена. Тази среща много обогати учениците, като ги подтикна да помнят българското, да възродят българския дух в себе си, да опознаят рода си и да познават историята си. Срещата грабна интереса на учениците с моралните ценности, воинските ритуали, униформените облекла, нагръдните знаци, историческото оръжие, военните символи. Всичко това доведе до съхраняване и развитие на националните ни традиции в бъдещ план.
- С какви дейности в цялост се занимава вашият клуб?
- Целите, които сме си поставили с клуба, са свързани точно с това да съхраним всичко българско. Искам учениците да разбират и ценят народното творчество и родната история, да се усъвършенстват нравствено чрез могъщата им сила.
Да се събуди интереса у учениците да проучват и съхраняват народното творчество и историята на нашия народ
Да събират интересни данни и факти от свидетели, да записват важни разговори, да се доберат до ценен снимков и веществен материал. Да се запознаят с живота и делото на значими личности от българската история. Бих казала, че интересът се засилва и задълбочава.
- Как вие разбирате думата българщина?
- Българщината е точно съхраняване на българското - обичаи, традиции, култура, език. Това да възпееш в стихотворение личност като Хаджи Димитър, също спада в графата „българщина“. Българщина е и гордостта да се наречеш българин. Още Паисий ни казва, че трябва да сме горди със своя род и родина, а не да се срамуваме от произхода си.
- Как се запали вашата любов към българското в цялост?
- Любовта ми към българското е вкоренена в мен още от детските ми години. Закърмена съм с народната песен, тъй като моята баба по майчина линия беше народна певица от Харманлийско - село Изворово. Вече като малко по-голяма започнах да се интересувам от традициите и обичаите на нашите прадеди. Така, без много да се усетя, навлязох във вълшебството на българската народна традиция. Станах и самодеец в народно читалище „Св. св. Кирил и Методий 1924“ в Русе. Често участвам в различни фолклорни празници, на които обличам автентични национални носии. Всеки един празник от тях носи своя колорит. Когато започнах да уча в университета, бях запленена от българската история. Когато започнах работа като учител, у мен се зароди идеята да създам клуба „Съхрани българското“.
Така съчетах любовта ми към народното творчество и любовта ми към българската история
- Кои са другите инициативи, проведени в последно време в гимназията?
- Другите инициативи в гимназията започват още със 100-годишния юбилей на нашето училище. В юбилея нашият клуб се включи, като направихме театрална трупа и изиграхме няколко сценки - сред тях са народен хумор „Името на внучката“ и съвременен хумор „Баба Чатка и баба Нетка“. След това, по инициатива на децата от клуба, организирахме благотворителен коледен базар. Учениците пожелаха събраните средства да бъдат дарени на фондация „Александър Русев“. На нашето коледно-новогодишно празненство, организирано отново от клуба, присъства и г-н Илиян Русев. Тогава директорът на гимназията инж. Венци Василев връчи събраната сума на фондацията. В началото на новата година отново имахме благородна кауза. Събрахме средства за лечението на едно малко ангелче, което е племенник на наш ученик. Отново директорът връчи събраната сума на член от семейството. Предстоят още инициативи на клуба.
- На какво учите вашите ученици в процеса на работа по въпросните инициативи?
- Ако трябва с една дума да определя на какво уча учениците - това е родолюбие. Възпитавам у тях любов към родното, към родовата памет. Вярвам, че грабнеш ли вниманието на децата, независимо от тяхната възраст, те започват да се вълнуват и интересуват от това, за което им говориш. Например, разказах им за това каква луда глава е бил Ботев, какъв плам е горял в него, как неговите стихове и до днес са изписани в Сорбоната. Разказах им за великото дело на Васил Левски... Разказах им как Раковски е подготвял своята Легия.
След време самите деца ми казаха, че са започнали да четат за личностите, за които съм им говорила
Радва ме, че съм запалила искрата у тези деца.
- Какво сте научили вие от учениците си на база на съвместната работа извън часовете?
- Ценни са срещите ми с моите ученици. Аз уча тях, а те учат мен. Процесът наистина е взаимен. Научиха ме да не се предавам, да не изпитвам самосъжаление и да продължавам напред. Имала съм моменти на преумора и съм усещала как вече не издържам, но щом видя лицата на моите ученици, тя мигновено изчезва. Те ми дават сила и мотивация за работа. Накараха ме да бъда естествена, неподправена - точно каквито са те. На моменти дори имам чувството, че са по-зрели от мен. Виждам желанието у децата да учат повече и повече, а това пък мотивира мен да търся нова и непозната за тях информация.
- Какво мотивационно послание бихте им изпратили?
- Искам да кажа няколко неща на моите ученици. Като ваш учител мога да ви напътствам, но вие сте единствените, които да решите дали да ме последвате. Бъдете смирени, бъдете добри, продължавайте да се учите. Горда съм, че съм ви учител. Работим сериозно, но и се забавляваме. Имаме толкова много специални моменти и сега е моментът да ви кажа: Вие сте част от моето сърце! Обичам ви!

Михаела ГЕОРГИЕВА