Първо заседание на академичния семинар за 2024 г. се проведе в зала “Проф. Марин Дринов‘‘ на Българската академия на науките (БАН) с лекция на тема “Иновации и нововъзникващи технологии в областта на неврохирургията“ от член-кор. проф. д-р Николай Габровски. Основната тема, която той разгледа и проследи, беше свързана с технологичния напредък на неврохирургията в България през последните години.
По думите му има значителен прогрес, който се дължи предимно на някои технологични нововъведения, като операционния микроскоп; микрохирургичния инструментариум; ендоваскуларните техники; 3D принтирането; невронавигацията; различни гръбначни инструментации и други.
Проф. Габровски насочи вниманието в лекцията си към отговор на въпроси за посоката, към която се стреми неврохирургията; областите, в които ще се развива тя; как ще се отразят цифровата революция и т. нар. изкуствен интелект на неврохирургичната практика; ще бъде ли възможно парализиран пациент да проходи отново; ще можем ли да възстановим загубени говорни функции и други.
В своята презентация той разгледа основно два аспекта на неврохирургията - развитието, иновациите и нововъзникващите технологии в мозъчно-съдовите заболявания, както и проследяване на тяхното развитие в гръбначната хирургия. По отношение на мозъчно-съдовите заболявания, проф. Габровски акцентира над две от тях - мозъчните аневризми и исхемичния мозъчен инсулт.
“Ендоваскуларното лечение е зората на една нова епоха в лечението на аневризмите. Разбира се, след неговата поява се развиват и много други продукти, които са много по-съвършени и с най-различни характеристики за специфични заболявания. Този тип лечение ни позволи, към днешна дата, да лекуваме оперативно само до 5% от случаите. Благодарение на тази иновация, цяла една епоха беше приключена, като така започна ендоваскуларната ера’’, обясни проф. Николай Габровски.
“Ендоваскуларното лечение изисква много добра колаборация между специалисти от различни специалности. За да може да се стигне до тази процедура в толкова кратки срокове, екипът от специалисти трябва да работи в една перфектна колаборация. Именно за това се обособяват и така наречените Stroke центрове. Това са лечебни заведения, в които всички професионалисти от екипа работят заедно’’, обясни неврохирургът.
Той отбеляза, че България е сред водещите страни по брой на мозъчните инсулти, което е един социално значим проблем. Според статистиката за 2019 г. има около 50 000 случая на исхемични мозъчни инсулти, а за 2021г. - около 40 000, като тази цифра почти се задържа постоянна.
Проф. д-р Николай Габровски представи два от методите за лечение на инсулт - тромболизата и тромбектомията. “Тромболизата води до разграждане на тромба, който е запушил съда, a при тромбектомията ние изваждаме тромба, който е предизвикал запушване на съда. Това са двата подхода, които могат да се използват. Големият проблем е, че от първите симтоми, които изпитва пациентът, до транспорта му до болнично заведение, преминавайки през целия диагностичен процес, взимане на решение за лечение, и самото лечение, лекарите имат един кратък времеви прозорец от четири до шест часа. Разбирате за какво изключително организационно предизвикателство става дума‘‘, отбеляза той.
“Да бъдат преодолени трудностите на интердисциплинарната колаборация - да намериш добри специалисти от няколко специалности, които да работят заедно в екип, да се разбират, координират и да бъдат изключително бързи, също е съвсем нелека задача. Тук се намесват и новите технологии”, обясни проф. Габровски.
Той посочи, че благодарение на развития хардуер в телефона, който всеки един от нас държи и който е достатъчно мощен, и с бърз интернет, ние можем да обменяме информация, която е в много голям обем, с множество образи, и да комуникираме по един съвсем различен начин. Проф. Габровски коментира, че телефоните ни осигуряват достъп до платформи, които чрез алгоритъм, който е базиран на изкуствен интелект, правят предвиждания, които могат да помагат при взимането на решения и в лекарската професия.
“Тази комуникационна технология дава невероятни възможности, като според някои проучвания може да се спести до час и половина времето за организация при лечението на пациент - от влизането му в сградата на болницата до осъществяване на тромбектомията, например. Всъщност, благодарение на тази технология, всички от екипа, получават едновременно съобщение, за да могат по-лесно да се организират‘‘, уточни проф. Габровски.
Той разказа, че за качеството на българската гръбначна хирургия, основните неща, които са подпомогнали напредъка, са самото разбиране за гръбначния стълб и гръбначните заболявания; развитието на много нови медицински изделия и инструментации на неща, които са много сложни, и които не сме и мислели, че могат да съществуват.
“Като че ли напредъкът е най-осезаем и най-видим, за последните няколко години, именно при невронавигацията и роботизацията. Бих казал, че в нашата клиника сме направили стъпки, които включително и на европейско ниво са по-скоро първи за Европа‘‘, посочи неврохирургът.
“Когато съберем невронавигацията от една страна, и роботизацията от друга страна, получаваме едни системи, които са за роботизирана гръбначна хирургия, които претърпяха гигантско развитие през последните десетина, петнадесет години. Една от системите, които ние трябваше да въведем през 2019 г., като бяхме първите в Европа, които я въвеждат, е тази, по-скоро мехатронна ръка, която може да ни ръководи, благодарение на навигацията. В момента, в който намерим необходимото за интервенция място, тя застава точно в нужното положение, като ни позволява да довършим операцията по един много прецизен начин, при едни много прецизни траектории‘‘, разказа проф. Габровски.
Той отбеляза,  че е важно фундаменталната наука да бъде преведена към нуждите на практиката, за да могат, чрез иновации и нови технологии, лекарите да вършат своята практическа работа по-добре. Според него това може да стане чрез интердисциплинарна колаборация, и чрез разпространение - както на самите технологии, така и на познанието като цяло.  
“Тази демократизация, която новите технологии позволяват - да имаме познанието, е нещо, което е много впечатляващо, и може би единственият начин ние да задоволим утрешните нужди, специално в областта на медицината. Тук, разбира се, не можем да не споменем и международната колаборация, и обмен на знания, които са същността на това всички ние да бъдем на възможно най-високо ниво”, коментира професорът.
“Новите технологии и иновациите в медицината, и по-специално в неврохирургията, ни дават по-добри резултати, по-голяма сигурност за нашите пациенти, повече излекувани, и една демократизация, която позволява много повече хора по-лесно и на по-ранен етап, да се включат в лечението на пациентитe, с което се надявам да постигнем по-добри резултати’’, завърши той.
След края на лекцията присъстващите имаха възможност да зададат своите въпроси по темата.
Чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски е неврохирург, началник на клиниката по неврохирургия на университетската болница ''Пирогов“, председател е на Българското дружество по неврохирургия. Специализира и развива научна дейност в различни области на неврохирургията, като невроонкология, съдова неврохирургия, гръбначна (спинална) хирургия, невротравматология. Осъществил е над 5000 интервенции при широк спектър на мозъчни и гръбначни, неврохирургични заболявания. Въвел е, самостоятелно или в екип, редица иновативни техники. Пионер е в различни аспекти на навигираната гръбначна хирургия и роботизираната неврохирургия. Чрез активната преподавателска дейност в едни от най-престижните европейски и световни научни организации в областта на неврохирургията, проф. д-р Николай Габровски съдейства за популяризирането на българската наука в средите на световната неврохирургия.