- Често започнахте да гостувате в Русе. С какво ви стана интересен градът?
- Русе е един от първите големи градове на България, който на практика, според голяма част от бизнеса, може да се каже, че е станал частен град. Това провокира моя интерес. Изследвам явлението ГЕРБ в неговите проявления по места. То е постижимо, когато една партия се срасне с държавата и с властта. Интересно ми е как това може да се случи само за 4 години - такова уникално срастване между структури на МВР, бизнес, правосъдие.
- Не само пред русенци, навсякъде давате пример с Русе като частен град, с неговите бизнесмени и авторитарни управляващи.
- Авторитарно - не. Авторитарно е, когато управлява един човек. Тука им триумвират от хора, които са узурпирали по-апетитните части на града.
- Кои хора?
- Това са господин Даков, господин Пламен Нунев, който вчера /четвъртък - б.а./ каза пред Диляна Гайтанджиева в парламента, че имал служебни контакти с Красимир Даков. Интересно какви са служебните контакти на един политик и един бизнесмен.
- Нали се уточни - в партията...
- Пооправи се после, да. Така че сложно е положението.
- След излъчването на този репортаж имаше ли отзиви, чухте ли мнения?
- Имаше много отзиви, за жалост. Първо, най-вече отзивите са за това, че хората са заплашвани и се страхуват да дойдат да приказват. Телефонът ми не е тайна, хората звънят непрекъснато на мен, на моите репортери. Дори се ядосвам, защото според мен гражданското общество не бива да се страхува. Гражданското общество трябва да е достатъчно смело и достатъчно многобройно, за да няма кой да бъде по-силен от него. Но като че ли страхът все още е нещо, с което се борим. Защото и аз като всеки човек също се боря с такива неща.
- От какво се оплакват русенци?
- Оплакват се от това, че са заплашвани да не приказват, да не повдигат примерно темата за имотната мафия. Най-много сигнали идват по линия на имотната мафия и най-много хора са заплашвани да говорят. Аз наистина се чудя какво е това явление имотна мафия, къде има тя проявление. Явно има и хора с власт, и хора от правосъдната система и наистина там не мога да назова конкретно имена, защото това е много грандиозно явление, което се е случило в Русе. Но, за жалост, то не е само в Русе.
- Хората ви търсят, както сам казвате. За политическа кариера мислили ли сте?
- Не. По-скоро ако има някакъв субект оттук нататък, той трябва да бъде субект, който зависи от волята и решението на много хора. Трябва да е граждански субект. Важното е да има партии, които да вършат работа и да работят за хората. А такива партии според мене могат да бъдат само нелидерските. Които са на основата на някакви граждански структури, каквито има в момента и те са живи. Дори Русе е един от примерите за гражданско говорене, за граждански структури. Все пак тук преди повече от 25 години избухна нежната революция, която помете тоталитарния режим в България. Комитетът за Русе е легенда и пример според мен.
- Но гражданските сдружения не пожънаха голям успех на изборите, дори и протестиращите...
- Защото са слаби. Те трябва да разберат необходимостта от това да бъдат обединени. Само голям обединен субект на граждански сдружения може да постигне резултат. Иначе те се разделиха на 15 формации, бяха осмени от политиците... Всяка формация от по трима човека, не можаха да напълнят листи... Слава Богу, че тези избори докараха едно отрезвяване в българското общество по всички линии. Видя се, че нито БСП може да бъде толкова силна и да върне старите си позиции, нито че ГЕРБ може да бъде това чудовище, което да ни управлява 50 години, както му се искаше. Видя се, че и гражданите с едно „Ура!“ няма да променят политиката и живота на българина. Трябва сериозна работа.
- Ще продължавате ли да идвате в Русе?
- В рамките на „България без цензура“ ще дойдем няколко пъти тук. Надявам се от есента да можем да привлечем и по-млади хора. Опитваме се да направим тази кауза за гражданското говорене по-популярна. Мислим разни варианти как това може да се случи. Надявам се наистина Русе да се превърне в нещо като център на кампанията „България без цензура“, защото това беше първият град, в който дойдохме два пъти по молба на хората. И това беше нещо много важно за нас и за нашия екип като мотивация.