Има голям шанс 2024 г. да е първата година със средна глобална температура над градус и половина спрямо прединдустриалния период (1850-1900 г.). Разбира се, това няма да е краят на света, но ще е още един маркер, че климатът се е променил много. Това заяви климатологът д-р Симеон Матев по време на онлайн събитие днес, организирано от платформата за наука „Климатека“. Той представи презентация на тема: Защо 2023 г. беше най-топлата в света и България?”. Матев напомни, че Парижкото споразумение за климата цели цели да се ограничи затоплянето до 1,5 градуса от прединдустриалното ниво.
Един от факторите за това новата година отново да е гореща е явлението Ел Ниньо. То ще продължи до средата на 2024 г., макар и с отслабващ ефект, коментира Матев. Ще има екстремни прояви като силни бури интензивни валежи или засушавания на места, на които обичайно това не се случва, посочи още той.
Няколко международни института, сред които Службата за наблюдение на климатичните промени на Европейския съюз "Коперник", определят 2023 г. като най-топлата в света от 1850 г. насам. В голяма част от света именно от 1850 г. се правят метеорологични изследвания и за това на тази база се прави заключението за 2023 г., обясни Матев. Средната глобална температура за изминалата година е 14,98 градуса. Това е с 0,17 градуса повече от предишната най-висока годишна стойност през 2016 г. Изминалата 2023 г. е и с 1,48 градуса повече от прединдустриалното ниво от 1850-1900 г. Юли и август като абсолютна температура през 2023 г. се считат за най-топлите месеци в история. Най-топлият сезон в историята е било лятото, посочи Матев. Най-голямото температурно отклонение е отбелязано през септември - с 0,93 градуса по-високо от средното за периода 1991-2020 г., сочат още данните на "Коперник". За Европа обаче 2020 г. остава като най-топла, отбеляза Матев.
Изминалата година е била най-топла и за България – с 0,4 градуса повече от 2020 г. и с 0,55 градуса повече от 2019 г. , каза климатологът. Лятото на 2023 г. е било третото най-горещо. През декември 2022 г. и януари 2023 г. също са се наблюдавали температури аномалии. Такива са отчетени и през есента. В Централен Предбалкан, централните части на Дунавската равнина, много райони на Североизточна България, вкл. Лудогорието и части от Черноморието, са места у нас, на които са регистрирани температурни аномалии през 2023 г., информира също Матев. С по-малко положителна аномалия са части от Югозападна България и планинските райони, особено над 2000 м. надморска височина в Рила и Пирин.
По думите на Матев не трябва да се правят крайни заключения за климатичните промени. Според него, ако човечеството се поучи от всички неблагоприятни явления дотук и предприемем правилните действия, може да се противодействия на случващото се.