Художникът Онник Каранфилян представи в Регионална библиотека "Пейо К. Аворов" в Бургас луксозното двуезично издание "Танцуващият по въже Homo Ludens", представена от издателство "Мусагена" по повод отбелязаната от автора през миналата година 60-годишнина. Изданието съдържа 1100 репродукции на негови творби, обхващащи периода от първите му години в художествената гимназия в Пловдив до някои от най-новите му произведения, придружени с негови думи, коментари, както и текстове от проф. Аксиния Джурова, Любен Дилов-син и проф. Георги Каприев.Самият Онник Каранфилян е съставител и оформител на изданието. Работата по него му отнема близо шест месеца, в които фотографира творбите в ателието си. "Когато тръгнах да правя книгата, изобщо не се замислих как ще се чувствам след нея. Видях целия си професионален път от художествената гимназия в Пловдив до днес и като я завърших, си казах "Колко съм бил луд да се занимавам само с графика и да стигна дотук, където съм в момента", коментира художникът."В моето изкуство наративът винаги присъства, защото смятам, че умея да разказвам истории. По този повод мога да спомена, че "Мусагена" има намерение да издаде и книга с мои разкази, в които описвам истории, случили се лично с мен. Преди това обаче ще направя почивка, в която да събера нови впечатления и енергия", заяви художникът. Той определи разказите си като забавни, но обясни, че в тях няма художествена измислица, а единствено неговия поглед и коментар към дадени ситуации. Сред тях са пет разказа за двумесечния му френския престой в Сите дез'ар в Париж за един объркан билет за влак, за едно заключване в музей пак там, както и за един бездомен арменски галерист. Каранфилян спомена заглавието само на един от разказите си - "Терорист". Написан последен, но стигащ най-назад във времето, той разказва за събития от 1982 г., когато е убит турският консул в Бургас. В представянето на "Танцуващият по въже Homo Ludens" авторът бе подкрепен и от издателя Петко Манчев, с когото ги свързва над 30-годишно приятелство. Двамата направиха своеобразна обиколка из творчеството на автора през годините под формата на увлекателна презентация, придружена с разкази и коментари на творбите, историите зад тях, както и времената, в които се случват. Презентацията бе разделена на периоди от първите му рисунки като дете, минавайки през казармения му период, както и времето, в което в продължение на шест години той е сякаш вечният кандидат-студент на Националната художествена академия - в четири от тях е първа резерва, докато в крайна сметка го приемат на шестия. Включени бяха и академичните му работи, както и произведенията, върху които работи след това.  "Аз рисувам само когато уловя енергията. Покрай войната в Украйна исках да направя абстрактна работа, но не се получи. Появи се Христос, погледнал нагоре с насълзени очи", разказа Каранфилян и допълни: "Когато гледам сега назад към работите си от 8. клас, виждам ироничния поглед към заобикалящата среда, но са правени съвсем интуитивно."Той поясни, че въжетата от заглавието на книгата са свързани с честата употреба на този символ в картините му, с което той е разпознаваем и в чужбина. "За мен това е цивилизационен символ. Ние самите сме облечени в материи, изработени от хиляди дребни въженца. С въже привързваш лодката към брега, спасяваш човек, изкачваш се по върховете, но може да е и примка за бесило, за плен." Художникът допълни, че е влюбен в този символ, както и в столовете, които също присъстват много в картините му и вълнуват въображението му."Наскоро се замислих за корените на този интерес към въжето", допълни Каранфилян и разказа, че е стигнал назад до една от историите, които чува от своя сладкодумен дядо, когато е още 6-7-годишно дете. В нея един старец пада в местен кладенец в района на родния му Сливен и за да бъде спасен, пускат въже, по което слиза друг човек, но то се къса и спасителят умира, а старец все пак бива спасен. "Детското съзнание е като празен лист. Всичко се запечатва в него. Може би съм се изплашил, но осъзнах, че с годините съм започнал да изучавам темата за въжето", коментира художникът. Той направи и връзка между въжето и хобито му, свързано с риболова. "Понякога хвърляш въжето, но то се заплита на възел, който трябва после да развързваш. Като нашия живот - както го хвърли Господ, така се развива, а ние междувременно разплитаме възлите му."След Бургас Онник Каранфилян ще представи книгата "Танцуващият по въже Homo Ludens" във Варна на 13 януари в Градската художествена галерия "Борис Георгиев".