В края на отминалата 2023 г. публикация от станалия скандално известен „изследовател“ Иван Тренев относно една спорна снимка на Христо Ботев с Никола Обретенов и други дейци на национално-освободителното движение, разбуни духовете в общественото пространство и историческите среди. В текста под нея той отбелязва /дословно/: „На снимката изправеният най-отпред с брадата, облечен по австрийски е воеводата поет Христо Ботйов. Снимката е правена в Бекет, където той е складирал тайно оръжие преди да потегли на 17 май 1876 г. с параход Радецки за село Козлодуй, за да се бори за Освобождението на България! Учените до сега не желаят да признаят, че на снимката е Христо Ботйов, а зад него е Никола Обретенов, както и други борци. На лодката е закачен британския флаг, за да може да се движат по Дунав необезпокоени, тъй като Британската империя е охранявала бреговата част на Дунав! В спомените на Никола Обретенов се пише, че с лодка с британския знак са плавали по Дунав тайно, за да складират оръжие! Уникална снимка, която, след като е направена експертиза през 1983 г. от криминалисти и е удостоверено, че е Христо Ботйов - снимката е безследно изчезнала!“.
В настоящата съвместна публикация на „Ботев вестник“ и русенския областен всекидневник „Утро“ проследяваме с любезното съдействие на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ развитието на проблематиката, която датира от 1980 година. По темата е писано на определени периоди от време. Основните публикации са в списание „Отечество“, бр. 6 от 1980 г., и бр. 1 от 1990 г., както и други епизодични в централния печат и интернет. Сред последните две се открояват най-съществено през 2008 г., 2012 и 2015 г. и др. В тях
прозира противоречивостта на изнесените факти
и оборването с различни тези, които обаче преповтарят тезите от списание „Отечество“. Тук представяме именно публикациите от посочените последни две години.
Първата е поместена в глобалната мрежа Интернет през януари 2012 г. на страницата на Агенция „Блиц“ под заглавие „Блиц“ откри уникална снимка на Христо Ботев!“. Следва уточнение: „Фотографията е правена месец преди „Радецки“ да пристане на козлодуйския бряг. Поетът революционер за пръв път е заснет в цял ръст, сред свои съмишленици пред лодка с британското знаме“.
„Уникален фотос на Христо Ботев се публикува за пръв път в глобалната мрежа. Снимката е автентична и „Блиц“ я разпространява в чест на 164-годишнината от рождението на великия революционер и поет. Направена е по време на тайна разузнавателна мисия на Ботев, която предшества сполучливото акостиране на „Радецки“ на козлодуйския бряг на 29 май 1876 г.“, твърди историкът доц. д-р Евгений Сачев, дългогодишен директор на Националния музей-параход „Радецки“.
За проучвателната мисия на Ботев пише и революционерът Никола Обретенов
Един от най-близките приятели на Ботев е отбелязал в дневника си: „Трябваше да се потърси място, гдето ще може четата да мине и да пренесе оръжието. Взехме лодката на австрийския шлеп, карана от шлепчията българин... Обиколихме брега на Козлодуй, гдето водата беше дълбока, а контролът слаб“.
Снимката е направена, след като войводата намира безопасно място за акостиране на българска земя.    Фотографията е пред къща от крайдунавски град, до голяма дървена лодка с английски флаг, преметнат върху единия й борд. На нея са заснети двама гребци със специални униформи, двама пасажери и собственикът на къщата. Доц. Сачев е категоричен, че човекът пред лодката е Христо Ботев. Историкът предполага, че фотографията е заснета между 17 и 20 април 1876 г., преди четата да стъпи на българска земя. Нещо повече - доц. Сачев успява да идентифицира останалите хора на снимката.
Изправеният зад лодката и облечен като Ботев е приятелят на поета Никола Обретенов. Крайният вдясно, който се е подпрял на стената, е Андрей Матев, до него е Петър Н. Йорданов. Застаналият зад стълбата е селянинът от Гайтаново, който е бил пазач на австрийския шлеп в румънския град Бекет. Участвал е в подготовката на Ботевата чета. Къщата вероятно е негова, обяснява доц. Сачев. За това, че пребиваването на Ботев и сподвижниците му е временно и инцидентно, говори обстоятелството, че за лодката няма специално място за бивакуване - тя е подпряна с летви и парцали.
„Явно Ботев е искал да види със собствените си очи къде ще слезе четата му на българския бряг. И затова предприема тази толкова рискована, но идеално замаскирана акция“, обяснява историкът и дългогодишен директор на Историческия музей в Исперих Йордан Стефанов, който пръв се натъква на коментираната снимка.
Сензационната фотография има прелюбопитна история
Тя е с размери 21х22 см и се предава повече от сто години от баща на син като безценна семейна реликва. Макар и уникална, е пазена в тайна от обществеността. Заради нея се скарват двама братя. За съществуването на снимката се разбира през 1980 г. Дечка и Георги Желеви, познати на Йордан Стефанов, му казват, че са виждали неизвестна снимка на Ботев в цял ръст, застанал пред лодка. Семейство Желеви обясняват, че фотографията им е била показана под клетва, че няма да споменават на никого за нея. Това още повече запалва любопитството на музейния директор.
„Всичките ми опити да ги убедя да ми кажат името на притежателя на снимката останаха напразни. Дечка Желева държеше да остане вярна на дадената клетва. Бях категоричен и настоятелен в исканията си, тя бе безкомпромисна“, спомня си Йордан Стефанов. В крайна сметка той научава името и адреса на собственика на снимката, който живее в София. Йордан Стефанов заминава за столицата и се среща с притежателя на фотографията Николай Попов. Домакинът води гостенина в съседна стая. Там отваря капака на сандък и от него изважда мистериозната фотография и разказва историята й.
Снимката е подарена на дядото на Попов, дългогодишен свещеник в Свищов. Дали му я двамата му шуреи, замесени в българските комитетски работи в Румъния. Малко преди да почине, свещеникът извиква при себе си двамата си сина. Показва им фотографията, казва им кои са хората на нея, както и че пред лодката е Ботев, и я предава на сина си Панайот, като го заклева да не я прави достояние на обществеността. След смъртта на свещеника снимката 
става причина двамата братя да се скарат и да прекъснат завинаги отношенията си
Братът на Панайот на няколко пъти настоява да продадат снимката, уверявайки го, че е намерил добър купувач, който ще даде доста висока цена за нея, разказва Йордан Стефанов. Панайот категорично отказва да стори това и остава верен на дадената на баща си клетва. В крайна сметка отношенията между двамата братя толкова се влошават, че Панайот Попов продава своя дял от полагащото му се наследство. Напуска Свищов и се заселва в Кеманлар, днешен Исперих, за да бъде колкото се може по-далеч от брат си. Връзката между двамата братя се прекъсва завинаги. Основната причина за това е тази уникална фотография на Ботев. „Николай Попов ми разказа, че дядо му дава снимката на баща му, понеже чичо му, според неговия израз, „бил пройдоха“, обяснява Йордан Стефанов.
Панайот Попов си купува къща в Исперих. Поставя снимката зад стъкло в хубава рамка и я закачва над леглото в спалнята си. Скрита от любопитния поглед на съседи и приятели, които винаги били канени в гостната стая. Фотографията стои там до неговата смърт и по наследство преминава в ръцете на сина му Николай, който се заселва в София.
„С триста зора успях да убедя Николай Попов да даде снимката за съхранение във фонда на музея в Исперих“, спомня си директорът на музея Йордан Стефанов.
Историкът доц. Евгений Сачев, който прави пълно проучване на фотографията, открива някои интересни подробности. Например, че конструкцията на лодката не е българска. Според Сачев изборът на лодката от австрийския шлеп, за който споменава Никола Обретенов в спомените си, не е случаен. Турските власти се опасявали от преминаването на въоръжени отряди през Дунав и вземали изключителни мерки за охраната на българския участък на реката.
Британският флаг е използван за прикритие
така както по-късно четата се прехвърля на българския бряг от борда на австрийския кораб „Радецки“. Според сключено между Високата порта и британското правителство споразумение, английски канонерки са използвани като гранични патрули по Дунав, обяснява доц. Сачев. Историкът отбелязва, че Ботев и Никола Обретенов са облечени в униформа на австрийски моряци, която не се различава съществено от тази на английските. Фактът, че Ботев е фотографиран на преден план, също не е случаен. Това едва ли би било възможно, ако останалите не са питаели дълбоко уважение към него.
Друг важен детайл е меката шапка на революционера. Ботев винаги се е снимал гологлав, но шапката задължително присъства в кадър. Така е и на снимката от 1875 г., на която Ботев е седнал заедно с Никола Славков и Иван Драсов.
„Тогава меката му шапка е на пода, до краката му, на откритата от мен снимка е закачена на оградата. Допускам, че дори шапката е една и съща, съдейки по формата и извивките на периферията“, казва Йордан Стефанов.
Според историка не е необходимо да се прави експертиза, идентифицираща лицето на Христо Ботев, въз основа на известните канонизирани образи в ретушираните снимки, а комплексно научно изследване.
Експертизата
След откриването на снимката през 1980 г. Йордан Стефанов моли Пенчо Кубадински на фотографията да бъде направена експертиза за автентичност. В Дирекция на милицията снимката е предадена през март с.г. на майор Димитър Костов от Научноизследователския институт по криминалистика и криминология при МВР и престоява там повече от 8 месеца. През ноември 1980 г. Йордан Стефанов прибира снимката, като майор Костов му казва следното: „В експертизата съм посочил, че човекът пред лодката не е Ботев, но съм убеден, че е точно той. Докато професорите, защитили титли върху трите известни снимки на Ботев, са живи, истината за тази фотография няма да излезе наяве“.
Историкът от Исперих смята, че експертизата отпреди 31 години е невалидна. Неговото мнение е, че за истинността на фотографията трябва да се произнесат учени експерти от БАН.
Уникалният фотос е публикуван във вестник „168 часа“ през 2008 г., а в интернет се появява с публикацията на „Блиц“.
Втората публикация е от януари 2015 г. и излиза на уебстраницата на „Десант на патриотичния печат“ от името на Димитър Делийски със заглавие „Тази снимка не е на Ботев“ и подзаглавие „Да сложим край на историческите спекулации около една мистична фотография“. „През 1980 г. в брой 6 на списание „Отечество“ директорът на Исперихския музей Йордан Стефанов публикува представената тук снимка под заглавие „Новооткрита снимка на Христо Ботев“. Била подарена на музея от Николай Попов, чийто дядо - поп, уверявал, че на снимката е заснет Христо Ботев.
На гърба й има френско-английски надпис, който остана неразчетен до края на 1989 г.
Десет години тази фотография беше повод на много хора с „творческа“ фантазия да се изявят в пресата като „ботеведи“ и да фалшифицират безпардонно биографията на поета-революционер. Историческите спекулации с тази снимка не секнаха и след като Йордан Стефанов, пак в сп. „Отечество“ бр.1/1990 г., съобщи, че надписът на снимката е разчетен от Зофия Арчибалд - полякиня по произход, преподавателка по стара история в Лондонския университет, като: „Господин Вроблевски с Францис Уйла с уважение (за спомен)“.
Обаче последната дума в надписа „bumps“ няма нищо общо с английските думи, които означават „за спомен“ и „с уважение“. Думата „bumps“ има много значения, но само едно от тях приляга към сюжета и композицията на снимката: „победители в състезание с лодки“. Тогава правилният превода на надписа е: „Господин Вроблевски с Францис Уйла победители в състезание с лодки“.
Къщата, пред която са се снимали, няма нито един комин, прозорецът и вратата са отворени, също и прозорецът на задната къща, стопанинът е по риза.
Такава къща, българска по архитектура със стопанин българин на външен вид, може да има само на юг от Цариград
където зимите са меки и българската диаспора се е проточила чак до Смирна (Измир), където се издава първото българско списание.
Вроблевски е полска фамилия, дала на света двама големи учени, от постиженията на които се ползваме и днес - например втечняването на газовете. Но и двамата нямат нищо общо с Франция. Остана един, който е живял във Франция - Валерий Вроблевски, за когото се карат Русия, Белорусия, Литва, Полша, Англия и Франция.   Роден през 1836 г. в село Жолудек край Лида в Белорусия, тогава в Руската империя, той завършва гимназия във Вилно (Вилнюс) и постъпва в Петербургския лесотехнически институт. Попада в студентския нелегален революционен кръжок, ръководен от Ярослав Домбровски и Зигмунт Серановски. След завършването на института работи като горски инспектор, което му позволява лесно да участва в създаването на антицарска революционна организация в Гродненска губерния.
По време на полското въстание от 1863-64 г. ръководи въстанически отряди. В бой с казаците бил насечен със саби, лекували го някъде нелегално и като укрепнал, емигрирал в Париж, където с Ярослав Домбровски
организират отбраната на Парижката комуна и града от обсадилите го пруски войски
и буржоазния френски башибозук, наречен Версайска армия. Вроблевски и Домбровски са произведени в чин генерал на Парижката комуна. Тук се създава идейната връзка между тях и Христо Ботев посредством американския журналист Джанюариъс /Януари/ Макгахан, наречен от народа на САЩ „освободител на България“.
Срам и позор за този, който не е чел репортажите на Макгахан от България за потушаването на Априлското въстание! Но преди тях ето какво пише той за разгрома на Парижката комуна на приятеля си Блейк: „Изведнъж се измених, когато версайските войски влязоха в Париж. Един куршум прониза шапката ми, а един шрапнел ме събори от коня, лежах два дни болен. Един ден, като яздех редом с Домбровски, щях да бъда убит от версайците като комунар.
   Аз бях френски републиканец.
   Не ми говори за умерените, религиозните и честни хора на Франция. Те са най-големите диваци на света. Комунарите никога не извършиха подобни изстъпления. Те имаха в ръцете си живота на целия народ на Париж. Те можеха да хвърлят във въздуха Париж. Те държаха Дарбоа и стотици други в своя власт и знаейки това, Тиер продължаваше да ги разстрелва незабавно, щом залавяше някои от тях. Защото той бил прав, а другите - сбирщина. Комуната е победена, но победителите са нейните ръководители. Най-после французинът разбра, че е по-евтино да убедиш своя неприятел, отколкото да го убиеш“.
Текстът на това писмо е в пълно съзвучие с текста на Ботевия памфлет „Смешен плач“
посветен на Парижката комуна и отпечатан във вестника му „Дума“ редом със стихотворението му „На прощаване“.
Домбровски загива на последната барикада. Вроблевски, пак насечен, но от френски саби, и Макгахан успяват да избягат в Лондон. Вроблевски го лекуват в болницата на Лондонския университет, а Макгахан написва очерк-портрет на Домбровски, отпечатан в почти всички американски вестници. Домбровски имал богат вуйчо в Охайо и Макгахан се надявал очеркът да попадне пред очите му, та дано се погрижи за вдовицата и децата на племенника си. Но богаташът не четял вестници...
Оттук нататък Вроблевски и Макгахан тръгват в различни посоки, но житейските им пътища се пресичат и сливат още няколко пъти по земното кълбо. От 1872 г. Вроблевски става член на Генералния съвет на Първия Интернационал и създава полското революционно общество в Лондон „Люд польский“. Макгахан междувременно се е оженил за рускиня, учи руски език и догонва руската армия, която завладява Туркменистан. Тук завързва братска дружба с генерал Михаил Д. Скобелев, после издава книга за тази война, илюстрирана от Верешчагин.
До Европа стигат слуховете за зверското потушаване на Априлското въстание в България. Макгахан е командирован у нас от лондонския вестник „Дейли нюз“, за да разследва турските зверства. Светът е потресен от репортажите му от Батак, Брацигово, Перущица, Панагюрище. През 1877 г. Русия обявява война на Турция и Макгахан бърза от Лондон за Русия, за да заеме мястото си на военен кореспондент в руската армия. За последен път той е заедно с Вроблевски на един английски кораб, пътуващ за Одеса.
Вроблевски влиза нелегално в Русия и се отправя към Москва и Петербург, а Макгахан към Кишинев.
Нашата хипотеза е, че пътьом са се отбили на азиатския бряг на Босфора
където се е създала полска колония с градче Адампол (кръстено на Адам Чарториски) и до него е селцето Полонезкьой. Това обяснява българската къща на брега и лодката с английския морски флаг, „синият вариант“, който е създаден именно през тези години, преди това е бил „белият вариант“.
   За снимката най-вероятно е използван фотоапаратът на Макгахан. Вроблевски и Макгахан са облечени в работна униформа на матроси. Макгахан е в типичната за фотографиите му изпъчена поза с ръце отзад, а Вроблевски е окачил бомбето си на оградата, като е сложил на главата си „шапката на Мариана“ - символът на Франция, същата, която Свободата носи на главата си в прочутата картина на Дьолакроа в Лувъра. С нея той демонстрира принадлежността си към френската република и затова на надписа е „мосю Вроблевски“, а не „мистър“ или „пан“.
Почеркът на надписа силно прилича на почерка на Макгахан. Тази шапка по начало се нарича „фригийска“ и може би издава и мястото, където е направена снимката - именно на територията на древна Фригия. Така е увековечена последната среща на двамата борци за човешка свобода. Макгахан преминава целия боен път на руската армия като обикновен войник и е раняван няколко пъти. Свободата изгрява над България, а той залязва от тифус в Сан Стефано в ръцете на своя приятел генерал Михаил Д. Скобелев, който жертва за свободата ни даже майка си. Правителството на САЩ пренася с военен кораб тялото на Макгахан и го погребва с военни почести в Ню Лексингтън, щата Охайо. На паметника му пише: „Макгахан - освободител на България“.
След войната Вроблевски се установява в Женева. През 1885 г. Франция обявява амнистия на комунарите и френското правителство даже му отпуска пенсия! Последните си години той прекарва в Уарвил до Париж, където умира на 5 август 1908 г. Погребан е при своите войници в гробището на комунарите „Пер Лашез“. На паметника му пише: „На героичния син на Полша от народа на Париж“.
Това е. Една снимка, а колко много история - и то в съкратен вид - има в нея. И 25 години изследователски труд...
На база представените публикации и нашите задълбочени проучвания по проблема през годините, можем да заключим, че на изображението не е сниман Христо Ботев, нито пък Никола Обретенов. Продължението на полемиката очаквайте в следващия брой на „Ботев вестник“ на 2 юни 2024 г. и на страниците на „Утро“!
Авторите благодарят за любезното съдействие на Теодора Пейчева-Дянкова главен библиотекар в РБ „Любен Каравелов“- Русе.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян КОМИТСКИ