Наставникът в клуба по вдигане на тежести „Русе“ Радослав Атанасов стана за рекорден четвърти път Треньор на годината в нашия град. Показателно е, че гласуването за него в анкетата на „Утро“ и общината бе в рамките на 90 процента. Как Радо стигна дотук?  Ето и отговорите му за нашите читатели.

- Радо, водиш ли си статистика с тези първи места?
- През 2019, 2020, 2021 и 2023 година бях поставен в челото. Благодаря на всички, които гласуваха за мен.
- През декември 2022-а разговаряхме и те попитахме какво мислиш за колегата ти от боксов клуб „Русе“ Съби Събев, който бе избран за треньор номер 1. Тогава ти заяви, че първото му място е напълно заслужено. Честно казано, бяхме малко изненадани от тази джентълменска дума, защото по принцип в България залитаме от завист.
- Бях напълно откровен. Съби заслужи да е първи. Можеше и в последното издание на анкетата пак да бъде на върха, защото върши чудесна работа.
- Защо и как избра щангите?
- Тя е дълга и широка. Като малък свирех на гъдулка, но спортът ме влечеше. При това по-големият ми брат Атанас, който също беше щангист и треньор, влезе в Спортното училище. Аз исках да ставам футболист, но така се случи, че почнах да тренирам гимнастика в Ученическата спортна школа при Здравко Коцев. Направих го тайно от родителите си, защото, ако бяха разбрали, щях да имам неприятности. Мина известно време. Един ден играех с децата пред блока, когато г-н Коцев се появи и пожела да говори с майка ми. Тя се появи на балкона, а той й каза, че трябва да се занимавам с вдигане на тежести. Там била силата ми. Аз обаче кандидатствах в Спортното за футболна паралелка. Нещо не се получи. Тогава ме намери треньорът Кънчо Маринов /легендарен специалист по вдигане на тежести - б.а./. Ела, моето момче, да ти покажа кое как е, каза г-н Маринов и ме въведе в залата. При това условията в Спортното през онези години бяха перфектни - екипировка, храна, база, всичко беше на високо ниво. Какво ми трябваше повече, освен да тренирам.
- Как се разви кариерата ти като състезател?
- Станах републикански шампион в две категории - на 52 и 56 килограма. След като завърших Спортното, станах студент в Спортната академия, дипломирах се. Брат ми се опита да възроди щангите в Русе през 1998 година и ме повика да работя с него. После реших да се занимавам с металообработка и ми харесваше много, тъй като техниката ми е и хоби. Върнах се в залата през 2011 година. Оттогава клубът ни върви все нагоре.
- Каква е ролята на клубния президент и благодетел д-р Кирил Панайотов?
- Изключителна! Заслугата ТСК „Русе“ да е на върха и да разговаряме днес, е негова. Ние сме подсигурени с всичко. Няма да сме поискали нещо и да ни е отказано. Като оборудване залата ни е номер 1 в България. Тя е по-добра от тази на националния отбор. През миналата година националите тренираха 3 месеца в Русе и останаха възхитени. И сега подпитват дали лагерът не може да е пак при нас. С базата на националите е трагедия - непрекъснато искат щанги оттук-оттам, а ние имаме всичко.
- Годината е олимпийска. Ще се справи ли Ангел Русев със задачата да вземе квота?
- Ще е трудно, но вярваме в него. Проблемът е, че трябва да сменя категорията - от 56 да отиде на 61 килограма.
- При вас тренираше един талантлив младеж - Стилян Гроздев. Имаше успехи в Европа и даваше заявка за звездна кариера. Какво стана с това момче?
- Това е болезнен въпрос. Стилян можеше да постигне много, но получи контузия в лакътя преди олимпийските игри в Токио. Трябваше да бъде опериран. Хирурзите в „Пирогов“ обаче, както се казва, си оставиха ръцете. Засегнаха нерв, появиха се усложнения и в крайна сметка трябваше да спре със спорта. Сигурен съм не на 100, а на 1000 процента, че ако беше участвал в Токио, щеше да спечели медал. Много съжалявам за него. Стилян работи в Германия.
- Сега водиш лагера на националките във Варна. Кои русенски момичета са при тебе?
- Силвия Ангелова и Рени Русева. Надежда Мей-Нгуен е в София, но ще се присъедини към нас.
- Чакай, Силвия не вдигаше ли по едно време за Азербайджан?
- Точно така. Тя е съпруга на брат ми. На 41 години е, но иска да опита като участничка на европейското първенство от 2 до 20 февруари в София. Желанието й е така да завърши кариерата си. 
- А мъжете къде са?
- Ангел Русев и Джан Зарков са на лагер в София.
- Съпругата ти Кръстина е треньор във вашия клуб. Не ви ли идва малко повече почти през цялото време да сте заедно?
- Напротив. Само дето синът ни се сърди, че вкъщи сме говорели само за щанги.
- Той занимава ли се със спорт?
- Ходи на фитнес, играе футбол за удоволствие. На 26 години е, завърши компютърни технологии в Москва.
- Как гледаш на скандала с поискания от експерт в спортното министерство подкуп от шефа на федерацията?
- Нямам право и не желая да коментирам тази тема.
- Колко състезатели тренират сега при вас?
- 45. От най-малките до най-големите всички тренират усърдно.
- Желаем ти успех и нови шампиони с марката ТСК „Русе“.