Как учениците могат да работят в екип, за да създадат съгласувана рамка за справяне с определен проблем - в случая: „МГ „Баба Тонка“ - 2030 г.“. Това беше темата на уъркшопа, проведен с ученици от 11 и 12 клас в елитното русенско училище от д-р Фил Бъджел.
Модераторът е добре познат в гимназията и в педагогическите среди. Той е бил учител в Англия, училищен психолог и ръководител на държавно финансирани проекти. От 1997 г. е независим консултант в образованието, а от 2003 година работи с бившия директор на МГ „Баба Тонка“ и образователен експерт Митко Кунчев. Фил гостува в гимназията и провежда различни занятия от 2010 година. На 30 август 2023 година „Утро“ публикува статията „Обща теория на образованието“ на Фил Бъджел и Митко Кунчев - резюме на едноименната студиа на двамата специалисти.
Да влезем в класната стая за поредния уъркшоп на д-р Бъджел.
Сесия 1 
И така, понеделник е, пети час. Влизам в стая 52 със своя набор от инструменти, характерни за един образователен консултант: флипчарт хартия, пост-ит /самозалепващи се/ бележки, лепило и флумастери. Без PowerPoint презентация!
1. Първата задача беше да се разделят на групи от 5 до 8 ученика.  
2. След това столовете и чиновете, подредени по обичайния начин в колони, се разместиха по групи.
3. Накрая, на всяка група бяха предоставени пост-ит бележки, химикали, лепило, лепило и флипчарт хартия.
Следващата стъпка бе да се убедят учениците, че няма „правилен отговор“. Не беше нужно да знаят какво иска преподавателят - важни бяха техните идеи. Преподавателят беше там не да определя резултатите, а за да подпомогне процеса.
Първата задача на учениците беше да напишат на пост-ит бележките първата асоциация, когато помислят по темата „МГ Баба Тонка - 2030“. Каквато и да е тя -  хубави неща, недостатъци, развитие, силни и слаби страни, възможности, заплахи; какво е училището сега, какво искат да бъде и как да го постигнат? Учениците имаха избор - да работят самостоятелно или да се обединят. Тяхната непосредствена цел беше да попълнят голям брой листчета, покриващи възможно най-широк набор от твърдения, въпроси, възклицания в рамките на първата сесия и да ги залепят на случаен принцип върху лист хартията за флипчарт на стената. Тъй като във всеки клас имаше повече от една група, първата сесия завърши с разглеждане на флипчартовете на другите групи. Това не беше състезание. На този етап учениците можеха да добавят бележки към собствения си лист, ако видеха нещо, което смятат за важно от флипчарта на друга група.
Сесия 2
Задачата на учениците в тази сесия бе да подредят техните бележки в сродни групи и да наименоват всяка група с подходящо кратко заглавие - например „Учители и преподаване“, „Учебна програма“, „Здраве и безопасност“. Важно е да се подчертае, че броят групи и заглавия не бяха предопределени и нямаше правилен отговор. Колко и какви да бъдат те определяха учениците. Менторът не е телевизионен готвач и не носи готова рецепта или предварително приготвен „правилен отговор“. Важно беше учениците да разберат, че процесът на групиране на бележките почти със сигурност ще бъде итеративен /повтаряем/ - можеше да спрат и да започнат отначало няколко пъти. И все пак до края на тази сесия листчетата трябваше да бъдат организирани в редици със сходни теми
Сесия 3
Задача в тази сесия беше да се подредят по приоритет листчетата във всяка група. В края флипчартовете трябваше да са на стената с няколко заглавия на групите и поредици от листчета под всяко заглавие. 
Последващи действия
Този семинар беше проведен с два класа и до края на сесия 3 имаше 9 групи с бележки - 4 от единия клас и 5 от другия. И така, първата модераторска задача беше те да се съберът заедно, за да се види може ли нещо да се обедини в обща група. 
Подреждането на бележките в групи отне около два дни. Всичко това се случи на една много голяма маса в близката до гимназията пекална с ароматно кафе и чай „Хабитати“. Стана ясно, че учениците се бяха насочили към шест категории, които с Митко Кунчев използвахме в работата си: „Държавата“, „Субсидиарност“, „Училището“, „Учебната програма“, „Учители и преподаване“ и „Оценяване и акредитация“. А четири от важните за мен и Митко категории: „Ученици“, „Образование“, „Лидерство“ и „Управление, мониторинг и оценка“ въобще не бяха споменати от учениците.
По-важното на този етап обаче беше, че учениците намираха за важни четири категории, които ние с Митко не бяме използвали. Ето кои са те.
„Извънкласни дейности“:     
- по-добро управление на клубовете; 
- учениците трябва да могат сами да основат клуб;
- повече спортни клубове/дни;
- повече дейности за свързване между учениците;
- дни на отворените врати;
- обмен на ученици; 
- Еразъм проекти.
„Здраве и безопасност“:    
- по-добра сигурност;
- приотизиране на дамската хигиена - безплатни превръзки и тампони;
- чисти тоалетни с тоалетна хартия;
- свободен достъп до тоалетни;
- диспенсери за вода; 
- по-зелена среда в класните стаи, коридорите и училищния двор.
„Физическо и емоционално благополучие“:    
- осигуряване на медицинска сестра;
- сексуално образование;
- религиозни права;
- превъзпитаващи наказания;
- помощ при социална тревожност;
- забрана на обидите.
„Транспорт“:
- безплатен градски транспорт за ученици и учители;
- училищни автобуси за ученици, които живеят извън Русе;
- училищен автобус;
- паркоместа за ученици и учители;
- станции за зареждане на електрически тротинетки.
Допълнителните категории, които учениците използваха, очевидно бяха важни за самите тях. Но те бяха и важни цели, които ние с Митко сме пропуснали, когато разработвахме Таксономията на образователните цели - достатъчно важни, за да реконструират нашата диаграма.
Тази връзка между оригиналната работа на Фил Бъджел и Митко Кунчев също може да бъде представена като Диаграма на Вен**.
Има още една важна група хора, които липсват от анализа, който правим с Митко Кунчев - учителите! Имайки предвид, че Митко вече не е част от ръководството на гимназията, а аз никога не съм бил, за да бъде последователно и актуално, упражнението може и трябва да се повтори с текущото ръководство, с представителна извадка от учителите и по-широк кръг ученици.
И накрая, когато това приключи, упражнението трябва да включва последната група от заинтересованите страни - родителите!
* Таксономията е наука за класификация и номенклатура, включваща правилата, теорията, методите и приложението им - б.р.
** Диаграмата на Вен е нагледно представяне на логически отношения между крайни множества. Обикновено се изобразява с кръгове, които се припокриват по всякакъв възможен начин, показвайки всички възможни връзки между множествата. Използва се широко в образованието - б.р.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ