В събота отбелязахме 176-ата годишнина от рождението на Христо Ботев. По този повод ви предлагаме една малко известна история, свързана с великия българин и Русе.
В брой 52 от 3 март от 1965 г. на вестник „Земеделско знаме“ е публикувана малка статия под заглавие „Една героична българка“, в която четем:
„Тодора Вълчо Меразчиева е родена в Казанлък през 1850 година в семейството на родолюбиви българи, преследвани жестоко от турската власт. Заедно с родителите си шестнадесетгодишната Тодорка е принудена да напусне България и се пресели в Букурещ.
Отрано Тодорка се включва в борбата за свобода на родината, като става таен куриер на Централния революционен комитет. С младежки жар и самоотверженост тя изпълнява възлаганите тежки за възрастта й задачи. Предрешена като кадъна или румънска селянка, тъй като е владеела турски и румънски език перфектно, тя е преминавала през Дунав в България, за да пренася оръжие, вестници, писма и друга литература. Всичко това тя крие в модните тогава „самарчета“, поставени на кръста под роклята или в извънредно дългите си коси, откъдето носи и името си „Тодора, Дългата коса“. Под този прякор е посочена в книгата на Стоян Заимов „Миналото“.
От името на Централния революционен комитет е била изпратена да разузнае как е станало залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, при което пътуване е посетила и Копривщица, за да предаде важно писмо на Каблешков.
С голямо хладнокръвие и мъжество тя устройва срещата, последното свиждане на Ботев с майка му. По негова поръка тя отива в Калофер, откъдето двете жени, облечени в турски дрехи, с бричка тръгнали през Балкана за Русчук. На всички срещнати и спиращи ги турски постове Тодорка казвала, че води болна жена при хекимин. Така достигат до дома на баба Тонка, където ги чакал Ботев, преминал през нощта през Дунав. По-късно по същия начин тя е върнала баба Иванка отново в Калофер. Съпроводена от верни хора от местните тайни комитети, тя се завърнала успешно в Гюргево.
След Освобождението Тодора Меразчиева се преселва с цялото си семейство във Варна, а по-късно - в София, където на 8 март 1934 година народната поборници завършва своя героичен живот“.
Информатор на дописката в „Земеделско знаме“ е внучката на Тодора Меразчиева - Ал. Бакърджиева.            

Стоян СТОЯНОВ-КОМИТСКИ