Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Коледа е между най-почитаните религиозни и народни празници у нас. Празникът е свързан с различни народни обреди, обичаи, магически действия, вярвания и гадания. Задължителна част от празника са и коледуванията, които са известни в цялата страна (по-подробно за празнуването и за коледуването вж. напр. в Христо Вакарелски. Етнография на България. С., Издателство „Наука и изкуство“, 1977, с. 500 – 505). 
Коледарите са деца (коледарчета) или възрастни (коледари) мъже. Те обикалят по къщите в селото само през нощта и благославят дома и членовете на семейството (Хр. Вакарелски, цит. съч., с. 502 – 503). Така например домакинът е възхвален чрез песен: той имал три хамбара с пшеница, четвърти със загария, девет бъчви вино, една с ракия, медовина, триста кошера с пчели, три обора с коне, един с юнци, три кошари с овце и т.н.; девет синове, девет снахи и десета млада булка, които ще причакат и ще нагостят и Бога, и ангелите Му (Хр. Вакарелски, цит. съч., с. 503).
По-долу ще посоча кратки сведения за коледарски благословии за стопанина, които са включени в поемата „Коледари“ на П. П. Славейков. 
Поемата разказва за коледарска дружина, която посещава домовете, но отива само при семейства, които заслужават да бъдат посетени: „Начело им станеника, / той ги стани, той ги води: / не току-така на сгоди, / а където е прилика – / и където подобава / с песни да се слави слава!“
Стопанинът е прославен преди всичко заради своето трудолюбие: „Подранил стопан в поле да иди, / лозя и ниви сам да обиди.“ При това той среща св. Иоан Предтеча, който описва очакваната богата реколта: „Помисли благи – среща му блага: / сам свети Йован, с златна тояга! / – Добра ти среща, свети Йоване! – / „Дал ти Бог добро, честни стопане! / Минах, поминах лозя и ниви: / ръжта класиста коню до гриви, / до шарен пояс бяла пшеница, / гроздове тежки греят – жълтица! / Стопанска грижа и труд усилен / – тям за награда и дар обилен / от Божи ръце в твои да влезе: / за по курбани, за по трапези, / моми и момци за по венчене, / внуци честити за по кръщене, / – тъй да се честно име спомина, / от рода в рода, чак до амина.“ 
Поемата не представя пряко трудолюбието, а го въвежда опосредствено – чрез голямата реколта. Очевидно е, че тя се дължи на упорит, усърден труд.
Коледарите прославят и голямото семейство на стопанина. Ако децата в едно семейство са много, това се смята за Божие благословение. Голямото семейство е представено чрез паралелизъм: „Расна дърво столовито, / грановито: / корен в сърце на земята; / връх извило в небесата! / Корен – синове отбрани; / а невести – китки грани; / внуци мили – вършки в небеса избили!“
Песните в цялата поема представят идеализирано селския живот, труда, имота, любовта и семейството. При това коледарите възпяват само материалните блага; в творбата отсъства всякакъв мистицизъм, който иначе е присъщ на християнския религиозен празник. Обяснението на този факт може да се търси в две причини. 1. Първата от тях е свързана със светогледа на поета – известно е, че П. П. Славейков се отнася критично към християнската религия и към Църквата (по-подробно вж. напр. в Стоян Каролев. Жрецът воин. Т. I. С., Издателство „Български писател“, 1981, с. 101 – 105). С право проф. Ст. Каролев посочва: „Пенчо Славейков е атеист, макар неговият атеизъм да е пантеистично обагрен“ (Ст. Каролев, цит. съч., с. 101). 2. Има и още една причина, обусловена от характера на народните коледарски песни: религиозният елемент в песните е твърде външен; в тях преобладават народните легенди (Петър Динеков. Български фолклор. I ч. С., Издателство „Български писател“, 1980, с. 302). 
Коледарските песни са обредни и не могат да бъдат пълноценно разбрани без връзката си със съответните обреди. Част от празника са и магическите действия. Ето някои примери: „Първият залък не се яде – сутринта се дава на добитъка; момата спи през нощта с него; ако сънува, че го яде с някой момък, ще се ожени за момъка. Когато се нахранят, всички стават вкупом, за да се измътят яйцата под квачката наедно, да не се разпиляват кокошките, пилетата и пчелите. Домакинът пристъпя наведен доземи, за да бъдат класовете на нивата пълни и приведени от жито; другаде орачът подскача, та житата да бъдат високи, и т.н.“ (П. Динеков, цит. съч., с. 298)

Иво БРАТАНОВ