Отборът на „Дунав“ с футболисти до 15 години защити най-добре от всички „сини“ формации клубното име през есенния сезон. Момчетата, водени от треньора Драгомир Григоров, завършиха на четвърто място в първенството на Елитната юношеска лига, при това имат отложен мач у дома с тоталния аутсайдер ФК „Пловдив“. По този повод „Утро“ разговаря с Григоров.

- Драго, отборът почна доста колебливо, а накрая направи уникална серия от 6 победи и едно реми. На какво се дължи този възход?
- Началото беше трудно, защото се срещнахме по програма с най-силните тимове. Три от момчетата бяха контузени. Когато се завърнаха в игра и направихме добри мачове, самочувствието доби други измерения, имахме и малко късмет. Що се отнася до серията от победи, можеха да бъдат и 7, но изпуснахме „Национал“ в София. Има и една приказка - когато ти потръгне, нещата се получават. Не мога да си кривя душата - оценката ми за представянето на отбора е добра.
- Какво е нивото на българския футбол при момчетата в тази възрастова група? До го сравним, да речем, с румънското.
- В тази фаза въобще не сме далеч от румънците. Генералният въпрос не е какво могат нашите деца на 15, а на 18-19 години. Ако сега сме долу-горе добре, после настъпва един срив и вместо да разполагаме с почти готови вече за мъжки футбол момчета, ние нямаме нищо. И този проблем не е от вчера.
- Съвсем наскоро националният ни отбор с юноши до 19 години загуби у дома евроквалификация срещу Андора. Този мач бе шок като резултат за широката футболна общественост. Защо в крайна сметка не може да се направи този прословут положителен преход, за който говориш, и младежите, вместо да стават по-добри, сякаш изчезват пред прага на мъжкия футбол?
- Монетата има две страни - вината е в треньорите и играчите. Не се работи сериозно и по съвременна методика, тъй като, както е известно, повечето български треньори знаят всичко и отдавна. По-талантливите момчета пък не полагат необходимите усилия да  развият качествата си. Не може с малко труд да постигнеш много.
- Старши треньорът на мъжкия отбор Мартин Ковачев бе казал в интервю за „Утро“ по адрес на младите: „Насила футболисти няма да ги правя“.
- Прав е. Никой не е станал голям играч зад телефона и компютъра. А и да погледнем първия отбор на „Дунав“ - колко от футболистите са юноши на клуба? Само двама - Димитър Тодоров и Кристиян Господинов. А има хора, които получиха и още получават шанс за изява. Ако ние като клуб и особено като школа не подаваме на сезон поне един добър играч за първия отбор, значи нищо не сме свършили.
- Как ще коментираш проблема с текучеството и многото дунавски момчета, които преминаха в други клубове?
- Това е болезнена тема. Има деца, родени за голям футбол, и вече са по София. И да искаме, няма как да ги спрем. Други не виждат перспектива в „Дунав“ и си тръгват.
- В какъв смисъл не виждат перспектива - като условия или организация?
- Повече като организация.
- Има ли интерес сега към твои възпитаници?
- Има. Имена не искам да споменавам, защо съм се возил на този влак. Какво имам предвид - преди години бях споменал трима футболисти с големи заложби. Те бяха и проектонационали. Ходиха напред-назад, сега ги няма. Просто изчезнаха от терена.
- Твоят колега Ивайло Кирилов беше казал за „Утро“, че треньорите на юношеските гарнитури не бива да мислят толкова за резултатите, колкото да развият футболистите. Какво мислиш по този въпрос?
- Нещата са свързани. Едно момче не може да израсне, ако играе в слаб отбор без никакъв точков актив.
- Какви са целите пред твоя тим през пролетта?
- Да печелим точки и да вървим напред. Момчетата показаха характер и че могат да се борят. Ще се радвам да вървят нагоре. Пак казвам - без усилия нищо няма да стане. Като треньор съм длъжник на някои деца. По принцип през есента разчитах основно на 12-13 футболисти, а голямата ни група е от 22-23 момчета. Възнамерявам през пролетта да дам шанс на всички.