Шест икономически последствия от нова Студена война
Свят
| 20 март 2014, 09:41 | коментара
Всеобщото мнение е, че подобен развой на събитията би бил лош за икономиките и пазарите, въпреки че това не е задължително да се случи. Студената война, продължила до 1989 г., съвпада с дълъг период на икономическа експанзия, посочва се в анализа.
Все пак нова Студена война може осезаемо да промени начина, по който функционира световната икономика. Тя би имала шест незабавни икономически последствия, включително тежък удар по европейската икономика, нарастване на разходите за отбрана и засилване на подкрепата за развиващите се пазари.
Може да се спори за това дали Крим трябва да бъде част от Украйна и дали гражданите са гласували свободно на референдума, или са били принудени от по-големия си съсед. Има обаче много малко съмнение за агресивния подход на президента на Русия Владимир Путин.
Периодът на мирно съвместно съществуване между Изтока и Запада, продължил над две десетилетия след падането на Берлинската стена, изглежда върви към своя край. Напрежението ще се покачва и заплахата от конфликт ще виси над световната икономика.
Ето и шест икономически последствия от евентуална нова Студена война:
Първо: Европейската икономика ще се влоши сериозно
Русия е осмата най-голяма икономика в света и е разположена точно на прага на Европа. Търговията между Европейския съюз и Русия се е увеличила от 90 млрд. долара преди 10 години до 335 млрд. долара в днешни дни. Това помогна на много европейски компании в момент, в който вътрешните им пазари бяха затруднени. Износът към Русия съставлява около 0,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС. Ако се налагат санкции и се увеличат търговските бариери, европейската икономика ще пострада от това.
Второ: Ще се увеличат цените на енергията
Европа е силно зависима от вноса на руски природен газ. Около 40 на сто от необходимия на Германия газ идва от Русия, както и около 50 на сто от газа за Австрия например. При санкции няма какво друго да се очаква да бъде засегнато, освен износа на синьо гориво. Дори и да не се стигне до пълна блокада на износа, светът ще започне да намалява зависимостта си от руския газ. Ако пък доставките се свият, цените ще тръгнат нагоре, както при геополитическия шок в Близкия изток през 70-те години на ХХ век. Конфликтът между Изтока и Запада може да има същите последствия.
Трето: Руската икономика ще се свие
Владимир Путин не направи за руската икономика нищо, освен да засили зависимостта ѝ от природните ресурси. Растежът вече е под натиск и според прогнозите за тази година се очаква да достигне само 1,5%. Санкциите биха влошили ситуацията, защото колко западни фирми биха поискали да инвестират в Русия в близко бъдеще? Развиващите се пазари като Русия по принцип са двигатели на световния икономически растеж, което ще причини допълнителни проблеми.
Четвърто: Ръст на разходите за отбрана
След края на Студената война през 1989 г. западните нации устойчиво намалиха разходите си за отбрана. Великобритания например харчеше над 4% от БВП за отбрана към 1989 г., докато сега разходите са се свили под 3%. Ако руската териториална агресия се наложи да бъде овладяна, неизбежно ще последва ръст на разходите за отбрана, което обаче ще се отрази добре на свързаните с това индустрии. Проблемът е, че това се случва в момент, в който дефицитите в бюджетите са огромни и правителствата не могат да си позволят да харчат повече.
Пето: Количествени улеснения
Вече станахме свидетели на спад на инвестициите в американски облигации, откакто започна кризата в Крим. В условията на напрежение и разделение на света капиталовите потоци не са толкова силни, колкото биха били в мирно време. Без притока на чужд капитал обаче държави като САЩ, Великобритания и Япония не могат да се финансират. Резултатът – централните банки започват да печатат пари и да купуват облигации.
Шесто: Подкрепа за стратегически икономики
Никой няма да остави Гърция да фалира, тъй като е твърде важна и за Изтока, и за Запада. Русия винаги е гледала на страната като на близък съюзник, най-вече заради пристанищата на Средиземно море. Същото се отнася и за Турция, която контролира достъпа до Черно море, и Египет, който контролира Суецкия канал. Всяка нация от геостратегическо значение ще получи съответните гаранции, като някои от тези тенденции ще помогнат на световната икономика, но други ще ѝ навредят.