Беленският районен съд обяви за покойник Димитър Д. от Долна Студена. Той е поредният жител на селото, обявен служебно за мъртъв след като тръгнал за чужбина и повече никога не се прибрал у дома.
Димитър е роден в края на 19 век - някъде около 1895 година, разказват запознати. Последното, което се знаело за него, е, че през декември 1989 година се обадил от Куба - там се установил да живее. А потърсил близките си след като чул, че у нас е паднал комунистическият режим. Да ги пита как са, да не би да има престрелки по улиците, добре ли живеят. Оттогава насам близките му не са получавали никаква вест за него. 
Процедурата за обявяването на смъртта на когото и да било не е сложна, обикновено минава в съда бързо и безстрастно. Съдът разпорежда да се издаде акт за смърт на изчезналия без следа от десетилетия човек и толкова.
Въпросът е, че в Долна Студена това се случва твърде често. „Няма как да е другояче, защото на няколко вълни от селото излязоха стотици хора“, казва кметът на общината Петър Петров, който е родом именно оттам. 
В цялата Ценовска община има още няколко селища, от които през миналия век са се изнесли цели групи млади мъже, които сега наследниците им обявяват за мъртви един по един. Има такива случаи в Джулюница, Белцов, от самия общински център Ценово. Но най-много са бегълците от Долна Студена - от село с над 3500-4000 души сега там трудно се събират и 900 човека, обяснява Петров. Най-компактните групи изселници оттам са в Русе, Бяла и Свищов. Но селото е дало огромно количество емигранти и в чужбина.
Всъщност процесът като че ли никога не е преставал, защото в тази община дори и по времето на комунизма имаше само няколко цехчета и земеделски кооперации - работата и тогава не стигаше за всички, спомня си кметът. Според него в Ценово е имало няколко големи емигрантски вълни към чужбина от началото на миналия век до днес - около Балканската война наведнъж селото напуснала цяла група млади българи, които вкупом тръгнали да си търсят късмета в Америка като строители, общи работници или търговци. Почти никой от тях не се върнал. От тази вълна е и обявеният вчера за мъртъв Димитър П. След това за втори път цяла група мъже тръгнали на път - главно към Чехия като градинари и към Аржентина. И от тях никой не се върнал. През 1966 година в селото станало жестоко убийство - пришълец от ромски произход се заселил в Ценовско и започнал да хулиганства, да краде и наострил всички, дори останалите роми срещу себе си. Една вечер налетял и на булката на човека, който въртял тогава селския хоремаг. И мъжете от селото се вдигнали, набили го и го метнали през някакъв прозорец. Само че злодеят умрял. А на сутринта селото осъмнало блокирано от полиция и 18 човека, воглаве с кмета и партийния секретар, били прибрани в полицията. Тогава от селото също избягали много младежи. Само един от тях се върнал след години, когато дошла демокрацията. Мислел да развива някакъв бизнес, но тук го убили, за да го оберат, разказва Петър Петров.