По време на Втората световна война д-р Павел Герджиков прави своя избор на човек, рискувайки всичко – да помага на несправедливо преследваните човеци. Това посочи в писмо до БТА арх. Полина Герджикова, дъщеря на д-р Павел Герджиков, признат за Праведник на нациите от Яд Вашем и удостоен с два медала за спасяване на евреи през Холокоста.
„Д-р Павел Герджиков през Втората световна война е военен офицер и главен лекар на вътрешно отделение в най-голямата военна болница в Банкя. През 1943 г. става известно, че влакове с евреи от Беломорска Тракия и Македония ще минат през България на път за концентрационните лагери в Полша. Д-р Герджиков проучва къде влаковете ще спрат за почивка и непозволено отива там с болничната камионетка. В правомощието си на военен лекар и ползвайки перфектния си немски език, шлифован от лекарските му специализации в Берлин и Виена, заповядва да отворят вагоните - под предлог да раздаде лекарства и да провери дали няма тифус. Позовава се на законите на Международния Червен кръст, че има право да свали болни за контрол. Успява да изведе две момичета на 3 и 6 години и три момчета на 6-8 години, но едно от децата избягва и се връща във влака, който потегля. Д-р Герджиков предава за осиновяване малкото момиче в познато еврейско семейство, а останалите три деца настанява в гръцки манастир край Велико Търново“, разказва Полина Герджикова за баща си.
“Като видях тези деца, натъпкани във вагоните със стотици други нещастници, почувствах се евреин!“, споделил д-р Герджиков с приятеля си Матей Юлзари, разказа Полина Герджикова. 
Баща й, като личен лекар на майката на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, узнава за решението 20 000 евреи да бъдат изселени в провинцията, откъдето впоследствие да бъдат депортирани в Полша. По думите на Герджикова тогава той предлага на две близки еврейски семейства подслон и прехрана. Прегражда с подвижен шкаф апартамента си в София и девет месеца укрива там първоначално пет души, впоследствие – четири. Успява да ги снабди с фалшиви лични карти чрез твърде рисковани лични действия пред властите. След бомбардировката на 14 януари 1944 г., която разрушава жилището му, ги приютява при приятели в с. Герман. 
Д-р Павел Герджиков е укривал за кратко и децата на други еврейски семейства. Подпомогнал е бягството на няколко евреи през границата с Югославия. Издавал е фалшиви документи за заразни болести, за да възпрепятства изселването на други евреи, разказа още дъщеря му.
„Ако спасиш един човешки живот, все едно си спасил целия свят“, пише на медала му от Яд Вашем, допълни тя.
По думите й днес живеем във време на войни, екокатастрофи, високи технологии и разделения, които поставят въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш“. „Времето ни принуждава или да се обединим по принципа на толерантността, или да изчезнем от този свят. Не бива да позволим ксенофобията и расизма да ни разделят“, посочи Полина Герджикова.
Хубаво е да започнем да си спомняме за българи с ценности, воля и сила, неща, които в днешно време може би не се ценят толкова много, каза в интервю за БТА Александър Герджиков, внук на д-р Павел Герджиков. По думите му дядо му е осъден от Народния съд и влиза в сливенския затвор, но след 3-4 месеца е освободен, заради хората, на които е помагал от БКП. Осъден е на основание, че е бил военен офицер и защото е помагал на немски войници в болницата, където е работил в Банкя, допълва той. „Не е спирал да помага никога“, отбеляза внукът на д-р Павел Герджиков.
 
Цялото писмо на арх. Полина Герджикова до БТА:
Имам честта да принадлежа към българския народ, който стотици години съхранява благородно толерантността към други народи и религии. Чрез делата на баща ми съм свързана и с еврейския народ, който благородно помни не само своите жертви, но и техни спасители. Дъщеря съм на д-р Павел Герджиков, признат за Праведник на нациите от Яд Вашем и удостоен с 2 медала за спасяване на евреи през Холокоста, включително и на 5 деца от „влаковете на смъртта“ от Беломорска Тракия. Той е българин, който в годините на фашизма е заявил пред приятеля си Матей Юлзари: “Като видях тези деца, натъпкани във вагоните със стотици други нещастници, почувствах се евреин!“.
Д-р Павел Герджиков възприема войната като „гранична ситуация” - термин от философията на екзистенциализма, който обяснява как при екстремни обстоятелства човек може да достигне до истинското осъзнаване на себе си. И тогава баща ми прави своя избор на човек – рискувайки всичко, да помага на несправедливо преследвани човеци. Казваше: „Аз съм дал Хипократова клетва – да спасявам живота“.
Той е православен християнин, а спасява евреи. Лекар е, но се вълнува не само от здравето на хората, но и от тяхната съдба. Достоен гражданин е, но когато институции на държавата не действат по законите на хуманността, поема отговорност да действа сам – и така става гражданин на света. „Ако спасиш един човешки живот, все едно си спасил целия свят“, пише на медала му от Яд Вашем. 
Д-р Павел Герджиков през Втората световна война е военен офицер и главен лекар на вътрешно отделение в най-голямата военна болница в Банкя. През 1943 г. става известно, че влакове с евреи от Беломорска Тракия и Македония ще минат през България на път за концентрационните лагери в Полша. Д-р Герджиков проучва къде влаковете ще спрат за почивка и непозволено отива там с болничната камионетка. В правомощието си на военен лекар и ползвайки перфектния си немски език, шлифован от лекарските му специализации в Берлин и Виена, заповядва да отворят вагоните - под предлог да раздаде лекарства и да провери дали няма тифус. Позовава се на законите на Международния Червен кръст, че има право да свали болни за контрол. Успява да изведе две момичета на 3 и 6 години и три момчета на 6-8 години, но едно от децата избягва и се връща във влака, който потегля. Д-р Герджиков предава за осиновяване малкото момиче в познато еврейско семейство, а останалите три деца настанява в гръцки манастир край Велико Търново. 
През май 1943 г., като личен лекар на майката на комисаря по еврейските въпроси Белев, д-р Павел Герджиков узнава за решението 20 000 евреи да бъдат изселени в провинцията, откъдето впоследствие да бъдат депортирани в Полша. Тогава предлага на две близки еврейски семейства подслон и прехрана. Прегражда с подвижен шкаф апартамента си в София и девет месеца укрива там първоначално пет души, впоследствие – четири. Успява да ги снабди с фалшиви лични карти чрез твърде рисковани лични действия пред властите. 
След бомбардировката на 14 януари 1944 г., която разрушава жилището му, ги приютява при приятели в с. Герман. Укривал е за кратко и децата на други еврейски семейства. Подпомогнал е бягството на няколко евреи през границата с Югославия. Издавал е фалшиви документи за заразни болести, за да възпрепятства изселването на други евреи. 
А сега, живеем във време на войни, екокатастрофи, високи технологии и разделения,  които поставят въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш“. Времето ни принуждава или да се обединим по принципа на толерантността, или да изчезнем от този свят. Не бива да позволим ксенофобията и расизма да ни разделят. А и защо? В обичайната етика и в различните религии по целия свят има еднакви закони: да обичаш Бога - и сътвореното от Него. Ако само всеки човек можеше да осъзнае, че вдишва същия въздух както своя  „враг“! В историята има много периоди с примери за толерантни отношения между хора от различни религии. Всички тези времена са забележителни с прогреса си и с атмосферата на разбирателство и мир. Тук и сега е важно не само да заклеймяваме мрака, а да запалим свещичка светлина за съпричастие. Не само да негодуваме срещу  нетърпимостта, но и да действаме: както чрез закони на държавата, така и чрез моралния закон вътре в нас. 
Аз лично се осъзнавам като наследник на д-р Павел Герджиков - и като творец, архитект и художник. Голяма част от моето творчество е вдъхновена от идеята за единство на хората, за съпричастие и толерантност. Бих искала да се позова на обичания от мен еврейски мислител Раби Акиба, автор на Сефер Йетсира (Sepher Yetzirah): „Ние сме животът, ние сме естеството, ние сме Бог. Не е достатъчно само да сме тук. Нека познаем  промисленото за себе си и да бъдем в делата си според него.” Ако се обяви срещу ксенофобията и антисемитизма, отделният човек всъщност се обявява срещу антихуманността. А, да се пази жив спомена за голямата трагедия на Холокоста е не само почит към жертвите, но и послание към бъдещето – трагедията да не се повтори. Аз лично вярвам, че в колективното несъзнавано на Човечеството, а и в съзнаваното, е жив  моделът за мир и съпричастие. Вярвам, че те са възможни, ако в сърцата си всички ги възнамерим като единственото възможно наше общо бъдеще. 
 
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.