Нова фондация с амбиция да прави музей за съвременно и модерно изкуство в Русе
В регистъра е посочено, че фондацията е учредена с акт за дарение в размер на 239 000 лева - стойността на колекция от произведения на изкуството, предоставена безвъзмездно от учредителите. В управителния съвет на новорегистрираната структура фигурират инициали Д.Г. и П.М. - те съвпадат с началните букви на
Димитър Грозданов и Пенка Минчева, куратори на фестивала „Процес-Пространство“
който се провежда ежегодно в Балчик от 1992 година насам. Другите членове на УС са отбелязани в регистрационното дело като Х.Б. и П.Б., като Х.Б. е председател. Създава се впечатление, че е възможно това да са имената на Христина Бобокова, която в последните години участва със свои арт творби във фестивала в Балчик, и на бизнесмена Пламен Бобоков.
По пътя към разгадаване на загадката помогна и съдбата. Димитър Грозданов пристигна в Русе, където в качеството си на заместник-председател на Съюза на българските художници бе поканен да оглави журито, оценяващо творбите на русенски художници в традиционната изложба, съпътстваща международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Художествената галерия.
Да, така е - именно тези хора сме в управителния съвет на фондацията, потвърди Грозданов, който е създател на фестивала за модерно изкуство в Балчик. За да продължи да съществува и да се развива фестивалът, който вече е авторитетно име сред творци от различни държави,
трябва да се търсят пари, за да се финансира дейността
а най-добре това може да прави една фондация, каза Грозданов. Това според него е и начинът фестивалът да се самоиздържа, а също и да развива допълнителни посоки на своето развитие. Досега зад фестивала „Процес-Пространство“ стоеше едно сдружение със същото име, сега вече зад него ще стои фондация, отново с това название.
В същото време създаването на фондация съвпада и с друга моя идея, която аз не крия напоследък, обясни художникът. Заявявал го е и по време на пленерите „Ломея“, които се организират традиционно в красивите околности на Русе в партньорство с Природен парк „Русенски Лом“. Иска ми се с това да се заемат по-млади хора, те са и по-енергични, и по-адаптивни към новите условия, с точна преценка на обстоятелствата и с нагласи за адекватни решения, каза Грозданов и добави: „Така че Христина Бобокова и Пенка Минчева ще поемат основно работата и ще развиват дейността. Пенка живее в Швеция, но смята да се върне скоро за по-дълго време в България - и ако сега по-голямата част от годината прекарва там, а тук си идва от време на време, скоро ще бъде обратното - ще живее тук и ще пътува дотам. А Христина е завършила изкуствознание, освен това има нюх за това как могат да стават нещата. Затова смятам, че този тандем ще успее“.
А музеят на съвременното и модерното изкуство е наша отдавнашна мечта, призна художникът. Още не мога със сигурност да кажа как точно ще бъде реализирана тази идея, но според мен
добре е този музей да бъде не в София, а другаде в страната, например в град като Русе
продължи той. Димитър Грозданов е привърженик на мнението, че изкуството не бива да се централизира и струпва единствено в столицата. Колекцията, която сме събрали за близо 25-те години, през които провеждаме в Балчик фестивала „Процес-Пространство“, наброява около 2000 работи, обясни художникът. Специална комисия е оценила стойността й на около 300-400 хиляди лева, каза той. Вече е възникнал проблемът къде да се съхраняват творбите. Нужно е едно хубаво депо, където да се приберат, защото сега част от тях са в СБХ, в ателиетата на самия Грозданов в София и Русе, на няколко места в столицата, някои от работите се пазят и в Художествената галерия в Русе, обясни зам.-председателят на съюза. В колекцията има и много ценни работи - и на български, и на световни автори, каза създателят на фестивала „Процес-Пространство“. Макар неведнъж да са му отправяли предложения за покупка на една или друга творба, той отстоява мнението, че картините и инсталациите не се продават.
Това не е колекция за бизнес, а за показване и дискутиране, убеден е той. „Много хора са искали да си купят от произведенията. Предлагаха ми преди време от Турция да купят цялата колекция - срещу един хубав апартамент в един от престижните квартали в голям турски град. Отказах, разбира се. Не че съм патриот, макар че и това не е без значение, но
просто тази сбирка не е за продаване!
А да събереш колекция не е лесна работа, във всеки случай не е такава работа, плодовете на която после с лека ръка да зарежеш!“, казва Грозданов. И се надява, че полека-лека новата фондация „Процес-Пространство“ ще започне да действа, а постепенно ще очертае и силуета на бъдещия музей за съвременно и модерно изкуство.
Русе със сигурност би се зарадвал на такъв музей. Все пак, да не забравяме, че имаше време /при това не чак толкова отдавна/, когато художниците в града бяха най-представителната и емблематична част от визитката на художествената интелигенция в Малката Виена. А този потенциал - и за творчество, и за иновативни идеи, заедно с очакването на творци и публика за цветен и артистичен живот, богат на събития, няма как да сублимира просто ей така. Друг е въпросът кога и как може да стане факт бъдещият музей за съвременно и модерно изкуство - задачка повече от амбициозна, особено в град, който все повече се предава на безмълвното униние. Да не говорим, че друг един славен замисъл - за национален музей на нумизматиката, също се движи засега в рамките на библейския принцип за „добрите намерения“. Става дума за сградата, която фамилия Бобокови купи - прекрасния образец на архитектурата на „Борисова“, строена за някогашното Дойче шуле и по-известна днес като Старото Музикално училище и която тъне в разруха. Е, все пак може би има надежда. Защото дори в един от началните варианти за концепцията на Русе за кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019-а фигурираше едно, прозвучало малко екзотично, предложение - именно за построяването на музей на модерното изкуство. Пък знае ли човек - може наистина да вземе да стане. Еха!..