Местните избори няма да доведат до промяна - това споделят 44% от българите, участвали в проучване на изследователски център „Тренд“. Двайсет и девет процента са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо. 
Проучването на изследователски център „Тренд" е по поръчка на вестник „24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, партиите и актуални теми. Изследването е реализирано в периода между 11 и 18 ноември т.г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице" с таблет сред 1006 души на възраст 18+. 
Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната, според данните от проучването. ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24,7 % сред гласуващите, следвана от обединението „Продължаваме промяната - Демократична България" (17,9%). „Възраждане" запазва третата си позиция с подкрепа от 15,4% сред гласуващите. Четвърти в подредбата е ДПС (13.3%), а петото място остава за БСП (9.4 %). „Има такъв народ“ (ИТН) запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4,4%. 
По данни на проучването не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци – 30% от анкетираните искат нови избори, а 47% заявяват, че такива не са необходими. 
Оценката на отминалия местен вот показва високо недоверие към изборния процес, отчитат от „Тренд“. Близо половината (47%) от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил честен. Само 19% определят изминалите избори като честни, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и „Възраждане“ определят изборите като нечестни. 
Една трета от участвалите в проучването са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни. 
Петдесет и девет процента смятат, че смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази. Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% - изцяло към гласуване с хартиена бюлетина. 
По отношение на личните предпочитания за начин на гласуване, 41% посочват машинно гласуване, а 25% - гласуване с хартиена бюлетина. Трима от десет човека посочват, че методът няма значение за тях. Регистрира се съществена поколенческа зависимост – мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина. С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и „Възраждане“, а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.
Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка - 14%, показват още данните от прочуването. Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството - от 22% през септември и октомври, до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за един месец, достигайки до 71%. Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават положителна оценка на кабинета „Денков". Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя кабинета, се посочва в проучването. Положителна оценка дават и близо една трета от привържениците на ДПС. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка. 
Без съществена промяна в подкрепата спрямо президента – 36% дават положителна оценка за неговата работа, а 51% - отрицателна, отчита още проучването.