Людмил Тодоров имаше наистина силно присъствие. Той имаше страшно високи критерии, най-вече към себе си.  И предполагам, че заради това му беше много тежко. Това му беше най-сложният избор – да бъдеш непримирим към най-дребните компромиси. Това каза режисьорката Иглика Трифонова, потърсена от БТА след кончината на известния български писател, актьор, сценарист и режисьор.
„Той имаше страхотен талант да пише. Спомням си първите ни сблъсъци от първи курс във ВИТИЗ с нещата, които пишеше или измисляше. За мен това беше трудно постижимо, освен дарбата да пише, и тази страшно висока взискателност към текстовете, към драматургията. Той трудно приемаше хвалбите и добрите думи. Трудно беше да му се каже колко беше важен. Надявам се, че го знае“, допълва Иглика Трифонова.
„Последните години той живееше страшно дистанцирано. Той винаги страшно ценеше самотата си. Може би, от всички нас, на него тя му беше най-необходима. За човек като него, с такива високи изисквания, е обяснимо, че се затвори. Съжалявам, че част от младите в киното, будните и талантливи хора, не го познават на живо“, каза още тя. „Вече двама души от моя клас, от нашия кръг, ги няма, и те са хората с най-силно присъствие – Иван Черкелов и Людмил. Животът ни беше много интензивен, заедно в годините, в които се оформихме. И това е една от загубите, които ще бъде до край с всички нас, останалите“, казаа още тя.
„Людмил – не мога да кажа „беше“, защото ми е странно всичко, но много достоен човек. Той запази достойнството си през целия си живот , така че не слугуваше на никого – нито на обществения вкус, нито на някаква конюнктура“, каза пред БТА проф. Светослав Овчаров.
„Той си беше човек, който живее по собствените си правила и не ги промени. Не се пречупи по никакъв начин. Може би и затова толкова рано си отива“, каза още той.
„Съжалявам! Не мога да кажа нищо сега. Думите днес загубиха сила и смисъл! Тъжно е! Той ни подари най-любовното лято в нашия живот. Благодарност за Людмил! И…поклон!“, каза пред БТА актрисата Рени Врангова.
По-рано днес Министерството на културата изказва съболезнования на семейството и близките на Людмил Тодоров по повод неговата кончина. „Людмил Тодоров остава в духовните ни пространства с непримиримата си позиция и талантливите си интерпретации на живота. Негово вярване и в живота, и в творчеството, бе, че „идеята за преходността убива хората и ако е вярна, по-добре да живеем заблудени“. А с романа си „Смяна на оптиката“ (2022) Людмил Тодоров ни напомни колко е важно да можем да погледнем през очите на другия, за да го разберем по-добре, казват от МК.
В социалните мрежи за кончината на Людмил Тодоров пишат още негови приятели и колеги. „Нежен и опак, чувствителен до уязвимост, един от най-фините и интелигентни режисьор и писател - Людмил Тодоров, сбогом и поклон!“, пише Антоанета Бачурова. „Благодаря за талантливото и безкомпромисно почтено наблюдение от упор на нашия свят във филмите, разказите, романите; за упованието и утехата отвъд угнетението“, пише Мирослава Тодорова. „Мир на душата му - беше от шепата добри български режисьори!“, пише Владо Трифонов. Людмил не беше човек на многото думи, но думите му винаги си тежаха на мястото, пише Ваня Хинкова. „Отиде си от този груб свят режисьорът Людмил Тодоров, един много ценен за нас човек, който много ни помогна в началото на филмовата ни кариера. Освен брилянтен разказвач, прекрасен режисьор, беше и голям драматург и писател с много фино чувство. Той написа финалния сценарий на нашия първи филм „Тилт“, с който имахме големи успехи. Даваше безценни съвети и като приятел и професионалист, учехме се от неговите филми", пише Борислав Чучков. Огромна загуба за българското кино, написа Гергана Стоянова. „Сбогом и светъл път!“, написа Явор Гърдев.
/ДД, ВСР