- Г-н Иванов, как се отразява кризата на Дунавски драгажен флот?
- Стараем се да работим нормално, но ни затрудняват неплатени доставки. Фирмата има да взема към 230 000 лева за брегоукрепването на река Дунав в русенския участък. Други 100 000 лева потънаха в зациклилото  строителство на Спортната зала в комплекс „Ялта“ в един от главните изпълнители - варненскaта фирма „Топ Билд“. За същото строителство 320 000 лева ни дължи и фирма „Интис“, която също не може да си прибере вложените пари. Сумарно това са близо 700 000 лева, които представляват заплатите на персонала за няколко месеца.
За да си помогнем, теглихме кредит от пoловин милион лева за оборотни средства, което не сме правили от времето на големите кризи през 1990-91 година. Така за четири години фирмата намаля с 55 човека и от 175 през 2009-а, сега персоналът е 120. Понижи се и средната заплата. Преди четири години тя бе над 900 лева, а сега е 650 лева, но и тези суми не се изплащат редовно.
За сравнение ще ви кажа, че през 2012 година оборотът на фирмата спадна близо три пъти спрямо 2009 година. В същото време цените на инертните материали не са пипани.
- Тази година имахте юбилей, разкажете повече за Дунавски драгажен флот?
- Фирмата е с 50-годишна история. Създадена е на 1 март 1963 година за добив и преработка на инертни материали по цялото българско поречие на Дунав, като управлението е в Русе. В това дружество са влизали състави от Видин, Лом, Козлодуй, Никопол, Свищов и Силистра. Първият директор на ДДФ е Димитър Екзаров, който е един от бившите кметове на Русе. В годините фирмата развива една мощна флотилия, която в края на 80-те години я прави стабилна държавна фирма не само за добив и преработка на инертни материали, а и за транспортирането им по Дунав от Видин до Силистра. Тогава в ДДФ имаше над 100 плавателни съда - 9 дълбачки, шлепове, несамоходни секции, кораби, четири пристанища със съответните инсталации за преработка на суровата баластра във фракциониран пясък за бетон и за други фракции на бетонови изделия.
От 1963 до 1988 година предприятието е издрагирало от недрата на българския участък на реката около 90 млн. кубични метра инертни материали, което прави близо 140 млн. тона. Това количество представляваше една четвърт от инертните материали, необходими за строежите в цялата страна.
- Как се отразиха промените в края на 1989 година?
- Съвсем естествено настъпилата тогава повсеместна криза в България удари и Дунавски драгажен флот. Създадената мощна фирма буквално се срина, строителството забуксува и девизът й „От нас започва всеки строеж“ остана само в лозунгите. Още през 1991 година тя бе обявена в несъстоятелност и започна първото преструктуриране. От 100-процентова държавна фирма тя бе разделена на шест фирми „Бъдин“-Видин, „Алмус“-Лом, „Доним“-Козлодуй, „Истър“-Свищов, „Сексагинта Приста“ в Русе и „Поларис“-Силистра. Всеки започна да работи за себе си и конкуренцията стана голяма, тъй като икономиката в страната все още бе на кота нула. Навсякъде се извърши приватизация и всички дружества съществуват и до днес.
Процесите бяха сложни, мина се през масова приватизация, после през касова приватизация. От 1997 година станахме с преобладаващо частно участие, а две години по-късно ДДФ-Русе стана изцяло частна фирма с 650 акционери.
- Какво стана след това?
- Успяхме да запазим позициите си в добива, преработката и реализацията на инертни материали, разширихме участието си в транспортните услуги по реката и в пристанищните си дейности. Разбира се, произвежданите количества инертни материали и услуги в сравнение с тези до 1989 година паднаха средно с около 5 пъти, но това е съвсем нормално, защото по онова време държавата държеше ДДФ, но и следеше за влаганите в строителството инертни материали. Сега нещата излязоха извън контрол. Масово се добиват инертни материали от вътрешни водни басейни и от незаконни кариери, които са със съмнително качество. Те се влагат в строежите и на практика ги правят опасни.
Преди година създадохме „Асоциация на дунавските драгажни предприятия“. Целта бе да отстояваме пред правителството нашите интереси и да се борим срещу падане обемите за производство както в Русе, така и във Видин, Лом, Козлодуй и Силистра.
- Това промени ли неправомерното добиване на инертни материали?
- Почти не, защото ние сигнализираме за фирми фантоми, които драгират дъното на Дунав и вадят пясък, примесен с кал, но тромавата система в страната трудно се задейства.
- Другите дейности на ДДФ не помагат ли за укрепване на финансовото състояние на фирмата?
- За съжаление и там имаме спад. Обикновено пристанищната ни дейност и транспортните услуги на реката са формирали 30% от приходите ни. За миналата година процентът е мижав. На практика нищо не произвеждаме, за да изнасяме, бедни сме и да купуваме нова техника. Кредитите са необходими за обновяване на оръдията на труда, а не за изплащане на заплати. При нас обаче стана така че хем няма пари за заплати, хем трябва да изплащаме заем заради неизплатени доставки на инертни материали за строежи в Русе.  
- Как виждате бъдещето?
- Въпреки всички перипетии, през които сме преминали, съм по-скоро оптимистично настроен. Смея да твърдя, че сме една от малкото фирми с русенски капитал, която е съхранена и развиваща се. Няма година, в която да не сме инвестирали повече или по малко в реконструкции, модернизации, ново строителство, придобиване на дълготрайни материални активи. С езика на цифрите само през последните няколко години за основен ремонт и реконструкция на кораба „Балкан“ сме изразходвали 1.5 млн. лева, за завършващия ремонт на кораба „Атия“ сме дали над 700 000 лева. Същата сума е инвестирана за изграждане и въвеждане в експлоатация на търговска база в Тутракан, над 1 млн. лева са вложени за закупуване на кораба „Пирин“, несамоходна секция, дълбачка „Бистрица“, два саморазтоварващи се шалана и други. Идеи не липсват и сега, живот и здраве ще ги осъществим.