„Хроники от Русчук“ е третата част от трилогията „Зад завесата на големите скандали“ на русенския журналист и изследовател Боян Драганов известен не само с талантливото си перо, а и с рядката си добросъвестност в издирването на непознати и малко известни факти и потвърждаването им с документи. Трилогията отдавна е библиографска рядкост и е изчерпана в най-големите онлайн платформи за продажба на книги. Днес с изричното съгласие на автора ви предлагаме една от главите от „Хроники от Русчук“ с оригиналното й заглавие.

Вече повече от 500 години човечеството продължава да се вълнува от прочутата картина „Мона Лиза“ (Джокондата) на Леонардо да Винчи.
Енигматичната усмивка на Джокондата, за която Пол Валери пише: „Усмивката на Джокондата не изразява никаква мисъл. Чрез тази усмивка тя казва: „Аз не мисля нищо, Леонардо мисли вместо мене“, продължава да бъде обект на различни тълкувания.
Компютърни специалисти от Ню Йорк смятат, че Джокондата всъщност е автопортрет, на който художникът е запечатал младежките си черти на лицето. Сръбският художник Предраг Лукович Баджо нарисувал по една симетрична половинка от известната картина и по-късен автопортрет на да Винчи и открил удивителна прилика в чертите. Специалистите от Лувъра категорично отхвърлят тези версии. Така или иначе, Джокондата си остана 
най-известната и скъпа картина, позната на света
Това я превръща в обект на безброй интерпретации, имитации и манипулации.
Джокондата е любим образ на рекламните дизайнери. Виждаме Мона Лиза в дънки, да пие различни напитки, да вдъхва скъпи парфюми, да носи луксозни облекла и т.н. Големи майстори на четката също използват Мона Лиза за обект на свои творби.
Особено известни са „Джокондата с мустаци“ на Марсел Дюшан, „Джокондата с мустаци“ на Филип Халман, която е със заострени мустаци като Салвадор Дали и с ръце, пълни с долари и „Джокондата с ключове“ на Фернан Леже. 
Джокондата изкушава и фотографите, които отдавна се опитват да я преоткрият в образа на някоя тяхна съвременничка. Удивително сполучлив опит е постигнал предиповече от 100 години русенският фотограф Стефан Балаш. 
Портретът на русенската девойка Фифи Шьобер, дъщеря на търговеца Хуго Шьобер, получава широка известност
Виртуозната работа с фотоапарата, меката тоналност и деликатното преливане на полутоновете подчертават удивителната прилика на снимката с гениалния оригинал. Същевременно портретът има съвременно за времето си звучене, обагрено от нежност, грациозност и лирична топлина.
Стефан Балаш е един от най-добрите български фотографи. Роден е на 29 април 1885 г. в Нови Сад, Унгария. Баща му бил хлебар. Завършва средното си образование в гр. Велики Бечкерев, Унгария.
На 15 септември 1899 г. започва да учи фотографското изкуство при художник-фотографа Стефан Олдан в същия град. След завършване на ученическия период е негов помощник в продължение на три и половина години. 
През 1904 г. постъпва на работа при Артур Кулчар, притежател на фотоателиета в гр. Вараждин и курорта Рогачка Слатина, Хърватско. През 1906 г. заминава в Марбург на Драва и в края на годината започва работа при художник-фотографа Лудвиг Кизер.
В един вестник прочита, че русенският фотограф Карл Курциус търси ръководител на фотоателието си. След кратка писмовна кореспонденция двамата се споразумяват за условията. На 1 декември 1907 г. Стефан Балаш пристига в Русе, а Курциус заминава за Варна, където поема ръководството на ателието на Онорий Марколеско. През 1910 г.
Балаш откупува ателието от Курциус и започва да работи със собствена фирма. Фотото му се намирало във вътрешния двор на застрахователното дружество „България“. След преустройството Балаш
превръща фотоателието в едно от най-модерните за времето си
За по-добро осветление покривът му е стъклен. Балаш се утвърждава като един от най-талантливите български художник-фотографи. Той е признат майстор на фотопортрета и реставрирането на стари снимки. Умело използва оцветяването и най-модерните за времето фотографски технологии и техники.
Фото „Балаш“ бързо се прочува. Няма старо русенско семейство, което да не притежава портрет с неговия фирмен знак. 
Балаш поддържал постоянна фотовитрина в цветарницата на Слезечек, сградата на банка „Гирдап“, в която излагал най-новите си портрети.
Той е основател на сдружението на русенските фотографи и негов дългогодишен председател.
Стефан Балаш е активен член на русенската масонска ложа „Дунавска звезда“. Прочутият русенски фотограф почива на 19 януари 1959 г.

Боян ДРАГАНОВ