Разказването на истории в музеите и ангажирането на публиката са били във фокуса на конференцията „Дебати в музеологията“, която се състоя по-рано този месец в Националния етнографски музей. Повече от 50 специалисти от страната и чужбина – дизайнери и сценографи, учени и университетски преподаватели, както и експерти от различни организации и институции, са имали възможността да обменят опит и идеи, съобщават от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН).
Темата за разказването на истории в музеите е била представена през различни кураторски и дизайнерски решения. „Разказването на истории се разгръща в различни измерения и често надхвърля текста и обобщената информация. Историите се крият не в синтезираните сведения, а в облика и скритите послания на самите обекти, в подредбата и дизайна на музейните пространства, в почерка на кураторите, както и в отношението на самите посетители и гости на музея. Чрез разказа, който се разкрива в изложбите, се създават условия за приобщаване на публиката, за нейното ангажиране и включване не просто като потребител, но и като носител на култури и традиции, като творец“, съобщават от ИЕФЕМ – БАН.
Прякото сътрудничество между дизайнерските екипи и кураторите в музеите е била темата на презентацията на Елизабет Рам, асоцииран партньор и водещ експозиционен дизайнер в „Ателие Брюкнер“. „Направи впечатление начинът, по който ателието възприема концепцията за музейния разказ изобщо. В голяма степен той се отличава от сравнително консервативните маниери на експониране, характерни за повечето музеи у нас. Чрез въвеждането на нови технологични решения и похвати, както и с преосмислянето, усъвършенстването и вдъхването на нов живот в предходните, ателието се стреми да заложи нови посоки в музейната работа, които биха превърнали музеите в нещо повече от хранилища на отминали епохи или специализирани познания“, казват от института.
Участници в конференцията са били представители на 15 музея от България. Водещ мотив в докладите им е бил преосмислянето на музейните наративи, възпроизвеждани досега в експозиционните пространства.
Сред трудностите, посочвани от българските участници във форума, са били липсата на адекватно финансиране, често тромавите и непълноценни процедури за кандидатстване по различни проекти, както и нуждата от преосмисляне на ролята на музеите у нас от страна на цялата общественост.
Докладите от шестото издание на конференцията „Дебати в музеологията“ ще бъдат събрани в тематичен сборник.
/ ГН