Беше януарски ден на 2006 година, когато телефонът ми звънна. Беше бившият технически директор на „Дунав“ Теодор Георгиев, който ми каза накратко: „Ела бързо до „Златните рибки“, ще ти представя новия старши треньор на „Дунав“!
След такава новина няма как да не метнеш якето и да не хукнеш към площада. Денят беше отвратителен със смесица от слаб дъжд и рехав сняг. 
Пред „Златните рибки“ бяха Теодор, покойният бивш шеф на „Локомотив“ /Русе/ Орлин Танов и... Ферарио Спасов! Истинска изненада!
„Ето, това е нашият човек“, каза Георгиев.
Този човек вече бе направил твърде добро име като старши треньор на „Литекс“. Шампионска титла, купа „България“, участия в евротурнирите!
„Утро“, благодарение на Теодор и Орлин, беше първата медия, която съобщи, че Спасов ще бъде кърмчия на „Дунав“.
Две години по-рано Феро, както го наричаха най-близките, беше наставник на ЦСКА. Според специалистите той изгради онзи отличен отбор на „армейците“, но тъй като беше освободен и то след много добри резултати, лаврите бяха обрани от наследника му Миодраг Йешич /по ирония на съдбата сърбинът също загина в катастрофа преди няколко месеца/. В онова златно време за „червените“ медиите произведоха Йешич в Генерала. Ферарио остана незаслужено в миманса, дори не го удостоиха с някакво воинско звание. 
От събота футболна България е без Спасов. На връщане от мача на „Дунав“ /Лом/ срещу „Локомотив“ /Горна Оряховица/ някакъв безумно самонадеян 24-годишен младеж попилява фолксвагена му, удрайки го в задната част със скорост 150 км/ч. Феро няма никаква вина за тази чудовищна касапница, но не е имал и никакъв шанс за оцеляване... 
Що за проклета съдба е да си отиде по този нелеп начин и то само ден, преди да седне на трибуните като зрител на мача „Литекс“-“Дунав“! 
Но да се върнем към времето, когато пое „Дунав“. Отборът беше на последните места, но пък се появи надежда, че клубът ще се стабилизира, тъй като компанията „Приста ойл“ пое грижа за финансовото му здраве. Феро доведе в Русе от „Литекс“ Ивайло Петев, Росен Емилов, Николай Цветков-Демона, който играе сега за „Бдин“ /Видин/. От опашкар тимът завърши на щесто място, а амбициите за следващия сезон бяха вече атака на „А“ група.
„Дунав“ почна есента с много добър футбол, но се зареди серия от ремита. С времето възникнаха и други проблеми - собствениците на „Пристай ойл“ напуснаха терена с декларация, в която се казваше, че понеже русенската общественост не оценявала по достойнство спортните инвестиции на фирмата, било нормално да излезе от играта.
Позната до болка картина с нови колизии, които доведоха нещата дотам, че Спасов си тръгна. Направи го тихо, само каза накратко за „Утро“, че е силно разочарован от „някои хора в Русе“.
Освен добър треньор той беше и много добър човек. Едно от доказателствата е, че когато се прибра в Ловеч, намери работа на Ивайло Станев в Академия „Литекс“. Днес, благодарение на Феро, бившият треньор на вратарите в „Дунав“ продължава да е наставник в ЦСКА /Сф/. 
Може да звучи сантиментално, но Спасов беше един от наставниците, с които имах удоволствието да общувам на равна нога. Преди него съм работил със светила като Аспарух Никодимов, Добромир Жечев, Борис Ангелов, Мирослав Миронов - всички те бяха потвърждение на максимата, че успелият в професията е и благороден човек. Феро бе като тях.
Между нас нямаше „Г-н Спасов“ и „Г-н Христов“, а „Наборе“.
Не обичаше да говори много, но когато се отпуснеше, можеше да приказва с часове за любимата си рок музика. Беше и запален въдичар. Усмихваше се тънко под мустак и разказваше за слуките си. Често изключваше телефона си и когато го питах защо така, той намигваше: „Бях за риба!“
Преди години пътувах с автобус от Тетевен за Ловеч и когато влязохме в Града с покрития мост, видях по средата на Осъма човек с рибарски ботуши и шапка на главата. Беше той. И телефонът му пак беше изключен. 
В кариерата си Феро беше наставник на доста отбори. Последно водеше „Дунав“ /Лом/ и в тази зловеща събота беше в треньорския квадрат. Преди това бе позакъсъл със здравето и бе решил да се оттегли, но не издържа дълго и се върна на терена.
„Съдбата ме ориса така, че да ме канят за треньор на закъсали тимове. Не се оплаквам, защото футболът е моят живот“, казва през 2021 година в интервю за „ОФнюз“.
Така се случи, че макар и за кратко тази съдба го свърза и с „Дунав“. 
Прощавай, наборе, и лек път към небесните селения! На стадиона на „Дунав“ винаги ще има едно място специално за теб!