Искра Иванова е директор на Средното училище с  преподаване на немски език „Фридрих Шилер“ от 2016 година. Преди това е била преподавател в училището по български език и литература и заместник-директор. В навечерието на празника, с който СУПНЕ отбелязва 140-ата годишнина от създаването на първото в България Дойче шуле, гопожа Иванова бе любезна да отдели време за интервю за вестник „Утро“.

- Госпожо Иванова, как се чувствате като директор на училище със 140-годишна история? 
- Не спирам да черпя от историческите извори и да намирам мъдрост и ценен опит в онези далечни години, когато в Русе е било създадено първото в страната Немско училище. Убедена съм, че всички хубави, важни, значими неща, които са очертавали облика на някогашното Дойче шуле, са ценни и полезни и трябва да се знаят и помнят. В това училище не просто са давали знания, но и са възпитавали личности. Това правим и днес - с различни методи и по различен начин, но със същата мисия. Знам, че като правило нищо не се случва по най-лесния начин. Но пък това учи децата, а и нас, учителите, да посрещаме трудностите и да не издигаме от тях стена. И в крайна сметка именно това гради личности. 
- Кой е най-ценният урок, който вие самата сте получила през вашите учителски и директорски години?
- Най-ценният ми урок е една непоклатима истина: че часовете в класната стая са двупосочен процес: ти учиш учениците на нещо, но и те също те учат на много. Често си припомням една прекрасна мисъл: „Не си истински учител, ако и ти не научаваш нещо от своите ученици“. А Шарлота Волф, немска лекарка, психоложка, публицистка, авторка на няколко книги, казва:
„Учител, който нищо не научава от своите ученици, не е избрал подходящата професия“ 
- С какво посрещате внушителната 140-а годишнина на Дойче шуле в Русе? 
- В нашето училище учат 954 ученици, разпределени в 37 паралелки от 1 до 12 клас, преподавателите са 71. Трудно ще ми бъде да изброя всичко хубаво, което включват новините за успехи на нашите ученици на олимпиади, състезания, на езиковите изпити за защитаване на ниво, на различни национални и международни събития, където представят своите умения и дарби. Не мога да не отбележа постижението на нашия екип от 7 ученици, които се представиха блестящо на състезанието на програмата на Европейския парламент „Евроскола“. Така те извоюваха чудесната възможност заедно с още 17 свои съученици да заминат за Страсбург и да видят с очите си и да почувстват духа на Европейския парламент, но също и да представят своята гледна точка пред свои връстници от други страни-членки на Европейския съюз. Наши ученици са финалисти в националния кръг в състезанието по дебати. Жънем успехи с много артистични изяви - част от тях ще се видят и на тържествения концерт в понеделник в зала „Филхармония“. И заедно с това трябва да отбележа, че 
от тази учебна година вече сме преминали на едносменен учебен режим, което за многолюдно училище като нашето е сериозно постижение
- Но вашите ученици са и доста натоварени - това, с което те ви носят отличия и престиж, е резултат на тяхната ангажираност и след часовете. 
- Да, така е. Наистина на повечето от нашите ученици почти не им остава свободно време. И е много важна ролята на учителя - той е този, който познава възможностите на едно дете и е в състояние да прецени каква тежест може да понесе то. Запомнила съм съвета на колега, когато започвах да работя тук: „Трябва да  видиш какво е нивото на всеки ученик и да качиш изискванията с малко отгоре“. Когато се работи с будни и амбициозни в добрия смисъл на думата деца, тогава премереното натоварване развива талантите им и им отваря врати към бъдещото им осъществяване. Случвало се е да разговарям с родители, които са ми казвали, че не искат да запишат децата си в нашето училище, защото тук е много натоварено. Винаги отговарям, че 
ако не се работи интензивно, има риск да не се разкрият заложбите на учениците
и така да се погуби едно дарование. 
- А кой е бил вашият най-труден момент като директор?
- Нека да не прозвучи твърде патосно, но аз наистина се радвам на успехите и на положителните емоции, с които нашите ученици се завръщат от състезания или от приключения с висок патриотичен дух, както беше с първото участие на наши момичета и момчета в Похода по стъпките на Ботевите четници. А лично за мен в чисто човешки план най-труден беше миналогодишният месец юни, когато се наложи заедно със съпруга ми и малката ми дъщеря (сега единадесетокласничка в Дойче шуле - б.а.) да отглеждаме за един месец тримесечната ми внучка Даниела. Родителите й влязоха в последната си сесия и се готвеха за държавните изпити в Медицинския университет в Плевен, затова невръстната принцеса пристигна у дома. А точно тогава бяха всички изпити от Националното външно оценяване, беше финалът на учебната година, връчвахме дипломи, подготвяхме един мащабен проект и не можех да отсъствам от училище, така че се наложи да балансирам с две дини под една мишница. Но у дома направихме заедно с дядо Пламен и леля Петра стриктен график с дежурства - и се справихме. Разбира се, много голяма подкрепа срещнах - и винаги срещам - и от моя екип.
Един директор е в невъзможност да се справи сам, ако екипът не работи заедно с него
Твърдя, че ако някой каже „Аз успях сам“, това не отговаря на истината. 
- Какво пожелавате на колегите си и на учениците?
- На всички пожелавам най-вече здраве. Човек обикновено механично отправя това пожелание и започва да го цени, едва когато се сблъска с не-здравето. А истината е, че без здраве не може да има нито успехи, нито мечти, нито амбиции, нито радост. Затова моето пожелание е: бъдете здрави, за да се изправяте пред нови предизвикателства и те да ви носят удовлетворение! 

Знания, приятели, кураж, възпитание - 
дванадесетокласници разказват какво им
е дало училището и какво му дават те

Дни преди кулминацията на честванията на 140-ата годишнина на Дойче шуле в един от редовните часове по български език и литература в 12 В клас, в който директорката Искра Иванова влиза като преподавател, тя смени предвидената тема, като написа на дъската: „Какво ми даде Дойче шуле и какво му дадох аз?“. На учениците, които след няколко месеца ще броят от 1 до 12 и ще се снимат пред Паметника на свободата с пъстри рокли и изискани костюми, им бяха необходими три минути, за да напишат своите изречения. 
Пламен: Училището ми даде знания, приятели. Да кажа и какво ми „взе“: взе ми нервите, особено когато бях малък - когато (имало е и такъв случай) се прибирам вкъщи с двойка и... 
Валери: Аз не харесвам да наричат моето училище СУПНЕ „Фридрих Шилер“. За мен това е Немската гимназия. Тя ми даде прекрасни учители с немска дисциплина и точност, даде ми два езика и уникална атмосфера. Аз й дадох престиж и слава, макар и краткотрайни. При моето посещение в университета в град Цвикау в Саксония останах впечатлен от свободните взаимоотношения между студенти и преподаватели, без дистанция и бариери. Но заедно с това се убедих, че нашата образователна система е много добра, подготвя успешно учениците и се надявам, че и аз ще се чувствам комфортно в университета в Мюнхен, където възнамерявам да следвам. 
Николай: Уча в това училище от първи клас. То ми даде кураж, знания, развива силните ми страни. В Страсбург, където проведохме симулативно заседание „Демокрация и фундамент. Право на изказ“ с връстници от 27-те страни членки на ЕС (Николай Нешев и Вихра Македонска са победителите в дебатите, спечелили правото на посещение в ЕП - б.а.), ние се чувствахме напълно адекватно. Бяхме се събрали все амбициозни хора, които искат да говорят по теми, които ги вълнуват. Нашето представяне беше на немски и със сигурност бяхме равностойни на останалите участници. 
Рени (носител на наградата „Русе 21 век“): Училището ми даде езикови компетенции, подкрепа от страна на учителите, увереност. Това за 12 години формира цялата ми личност.
Алекс: Даде ми приятелства, хора, с които да си говоря, незабравими преживявания, спомени. Аз съм дала добри постижения и съм допринесла възпитаниците на училището да изпитват гордост.
Калоян: На мен училището ми даде знания, възпитание, уважение, спомени, контакти, стрес. 
На това място Искра Иванова репликира: Стресът ще ви съпътства занапред в живота - трябва да се научите да се борите с него. 
А Калоян продължава: Спортът наистина помага да се бори стресът. Преди няколко седмици представих училището на турнира по футбол, заехме второ място, в последните 11 години не сме достигали такова място. 
Вихра: Училището ми даде езиците - преди да дойда да уча тук, никаква ме нямаше по езиците, а тук се оказа, че имам склонност към тях, даже сега добавих към немския и английския още един, френски. Дойче шуле ми даде възможност да се науча да говоря, даде ми пътуванията - до Цвикау, до Севиля, където в прекрасно оборудвана лаборатория правихме козметика. Изобщо тук имаме възможност за личностно развитие в различни посоки. 
Директорката отново допълва: Миналата година ученици от нашето училище сами бяха взели решение да участват като доброволци в параолимпиадата в Берлин. Сами решиха, сами се записаха и в края на учебната година заминаха за столицата на Германия. 
Мадлен: Даде ми емоции, знания, приятели, контакти, възможност за изява. Аз му дадох песни. (Мадлен пее в квартет „Пристас“, който е музикалната емблема на Дойче шуле). 
Ева (също от квартет „Пристас“): Училището ми даде и добри, и не толкова хубави моменти, даде ми знания и път към сцената. Аз му дадох моите усилия да го представя добре в различни изяви. 
Иво: Училището е общност. То ми даде любов и кураж, даде ми чувството за принадлежност, изгради моята самоличност. Тук всеки е личност и това  провокира желание за самоусъвършенстване.

Посланикът на Германия идва на честването
на 140-ата годишнина на Дойче шуле в Русе

Посланикът на Федерална република Германия в България Ирене Планк ще посети Русе в понеделник, 13 ноември, по покана на СУПНЕ „Фридрих Шилер“ по повод 140-ата годишнина от основаването на Дойче шуле в града и ще бъде част от официалната програма на честването.
Посланик Планк ще разгледа Регионалния исторически музей и ще присъства на представянето на книгата на Николай Чакъров „История на немското училище в Русе“ между 16.15 и 17.30 часа. По-късно ще бъде и сред официалните гости на юбилейния концерт в зала „Филхармония“.